Отвън къщата изглеждаше добре поддържана, сякаш революцията някак я беше подминала. Когато отворих вратата обаче, установих, че повечето мебели са откраднати. Малиачи ме увери, че възстановяването на липсващата покъщнина не представлява никакъв проблем. Не беше останало почти нищо освен рафтовете за книги и касети, натъпкани с томове по социология, картография, политически науки и за моя голяма изненада — множество произведения на философи утописти.
По-голямата част от кухненското оборудване беше изчезнала, но вградената електрическа печка и мивката си бяха на мястото и аз реших да проверя дали случайно няма ток и вода. Оказа се, че всичко е наред.
— Навремето, когато построили къщата — обади се Малиачи и кимна към един от прозорците, — оттук можели да се наблюдават хиляди животни, които кротко си пасели отвън. В ясно време, когато мъглата се вдигне, се виждат и Небесните хълмове.
— Какъв наем би трябвало да поискат за къща като тази? — попитах аз. — Мисля да открия банкова сметка и да внасям всеки месец сумата, за да я изплатя един ден на собственика.
— Всички банки бяха ограбени и разрушени — осведоми ме Малиачи. — Няма къде да откриете сметка.
— Тогава ще вадя парите от единия джоб и ще ги слагам в другия — отсякох аз, — но, по дяволите, държа да си плащам, задето използвам къщата. И така, какъв е разумният наем?
— Труден въпрос — поколеба се той. — Вероятно е някъде около милиард кредита на месец.
— Милиард кредита ли? — не повярвах на ушите си.
— Тукашни кредити — обясни Малиачи. — Последния път, когато видях да се продава комат хляб, цената му беше около петнадесет милиона. От месеци вече няма никакъв бензин, но когато се появи, продават го за десетина милиона литъра.
— Изглежда икономиката ви не е в по-добро състояние от пациентите ми — отбелязах аз.
— По-лошо е — поправи ме той. — В рамките на едно-единствено поколение преминахме от разменните отношения към хиперинфлацията.
— А този Кракана какво ще направи?
— Не знам.
— Как ще премахне племенните вражди, за които ми разказа?
Малиачи вдигна рамене.
— Ами СПРОП?
— Нямам представа.
— Щом нямате представа как смята да реши най-важните ви проблеми, защо толкова много от сънародниците ти го подкрепят?
— Защото знаем какво биха направили на негово място Гама Лабу и Бариоки — отвърна Малиачи. — Да не мислите, че е по-хубаво?
— Не мисля — признах аз. — Но предполагам, че докато е бил в пущинака, Кракана е кроил планове в очакване на деня, когато ще вземе властта.
— Сигурен съм. Преди да започне да ги осъществява обаче, ще трябва да състави правителство.
— Тогава добре ще е да побърза — подметнах аз. — Ако Фалигор беше пациент, щях да определя състоянието му като критично.
— Не се съмнявам, че той би се съгласил с това.
— Значи не ни остава нищо друго, освен да чакаме, за да видим дали той ще се окаже лекарство или просто още един симптом.
34
Образът на Джеймс Кракана подскочи два-три пъти на холоекрана, после се успокои.
Временният президент беше облечен в костюм с консервативна кройка — за пръв път беше свалил бойната униформа, — но краката му бяха боси. Кракана стоеше зад малка катедра и гледаше право в трите камери. От другата им страна бяха застанали двайсетина язони и репортери, зарязали ежедневните си задължения, за да присъстват на първото публично изявление на новия държавен глава.
— Добър вечер — изрече Кракана без следа от напрежение. — Аз съм Джеймс Кракана, временният президент на Фалигор. Много от вас — далеч повече, отколкото противниците ми някога са подозирали, ми даваха подслон и ми помагаха в продължение на години. Много от вас заставаха срещу мене. Но тъй като за разлика от моите предшественици не съм грандоман, отдавам го на обстоятелството, че просто не сте ме познавали.
Той замълча и се прокашля.
— На онези, които подкрепяха делото ми, поднасям най-искрената си благодарност. На онези, които се изправиха срещу мен, обещавам пълно опрощение за всичките им действия до този момент. Но отсега нататък всички вие сте граждани на Фалигор и трябва да се подчинявате на неговите закони. Те са отразени в оригиналната конституция, отменена от Уилиам Бариоки, която отново става основен закон на държавата. Тази встъпителна реч отправям към онези, които не знаят нищо за мен и за моето верую, за да ме опознаят и да научат какви са плановете ми.