Никой от тях не бе убивал днес.
Погледна си хронометъра. Още няколко часа нямаше да се стъмни и не можеше да стърчи тук, такова поведение щеше да е странно дори за турист. Спомни си, че на две пресечки, близо до залива, има ресторантче. Обърна се и закрачи натам.
Кинг се стремеше да изглежда напълно безобиден. Макар и много едър мъж, не беше прекалено грамаден, а и се постара да прикрие развитата си мускулатура под тези нелепи дрехи. Номерът беше да се вживееш в ролята си, също като актьор — не само се преобличаш, ами заучаваш наизуст репликите си, имитираш походката и типичните жестове на героя си. Да се правиш на турист беше лесно — Кинг бе използвал тази маскировка стотици пъти, докато работеше в Службата за сигурност на Земята. Сега се вживяваше в ролята на Мейнард Айзък Смит — казвайте ми Майк, моля — който имаше апартаментче в Канзас Сити и работеше като помощник-ревизор в „Тарновър Файненшъл“. Бившата го смучеше яко с издръжката, неговият син безделник се увличаше по чудата неоафриканска музика и свиреше в жалко съставче някъде из Маями, а ако му останеше някой излишен стандарт, го профукваше за татуировки с извънземни мотиви. Майк бе спестявал три години, за да си позволи тази почивка. Дори бе започнал да ходи във фитнессалон, за да се стегне за цялото обикаляне из екзотичните острови. Да му се не види, щом чукне четирийсетака, мъжът и без това трябва да се грижи за себе си, нали? Опашката пред ресторанта се оказа доста дълга, но той имаше предостатъчно време за убиване…
По дяволите, пак ли това!
След маратонското обучение, годините тренировки по бойни изкуства и всевъзможните психотерапии така и не успя да укроти напълно своите изблици на насилие. Този нрав накрая го лиши и от работата в сигурността. Откога се опитваше да си сложи юзда на темперамента? Вече можеше да се похвали с много по-силна воля, но беше далеч от съвършенството. Ако онази проклетница се бе съгласила да му помогне, ако се бе държала разумно, нямаше да се случи такава беда. Да, част от вината се падаше и на нея.
Още един бус го подмина, обвивайки го в облак прах. Майк трябваше да се извърне и да затвори очи с неприязън. Кинг постъпи точно така.
Естествено, бе премахвал и други хора по време на работа, макар че началниците му се отнасяха направо злобно към такива инциденти, ако не ставаше дума за абсолютно неизбежна крайност или ако смъртта не можеше да бъде пробутана като нещастен случай. На Земята насилието срещу граждани беше най-тежкото престъпление, а за убийство се полагаше пълен доживотен стазис. Пъхат те в сложен сандък и изпадаш в лекарствен транс без сънища. Системите поддържат всички функции на организма ти, но на практика мозъкът ти е мъртъв, докато не пукнеш наистина от немощ. По този лицемерен начин съвременната цивилизация заобикаляше настроенията срещу смъртната присъда, но за мнозина подобна участ беше по-страшна от незабавната екзекуция. Поне Кинг беше убеден в това, дори в ролята си на Майк. Който иска да троши глави и да се хвърля в масови пиянски побоища, нека се изнася на друг свят. Щом си останал на Земята, отиди в някое доджо или боксова зала, подпиши декларация, че приемаш всички рискове. Или си дръж ръцете в джобовете.
Той се нареди последен на опашката.
Ех, че несговорчива жена беше онази…
А отначало уж потръгна добре. Майк пристъпи към нея, щом тя слезе от колата си. Паркингът беше на слънчева площадка, за да се презареждат возилата, и до сградите имаше доста ходене пеша. Имаше и пряка пътека през гъста горичка, защото местната растителност избуяваше неудържимо там, където хората й позволяваха. Макензи беше от малцината служители на Извънземната карантина, които минаваха по пътеката. Майк я чакаше от ранни зори. Никой не го видя на идване, бе избрал и мястото за изтегляне, където също нямаше да го забележат. Депард Кинг се смяташе за старателен и предпазлив човек. Само да не беше тази избухливост…
— Доктор Макензи? — Тя се стресна от звука на гласа му, но щом го видя, се поотпусна. — Може ли да поговорим?
Жената спря. Бяха насред гъсталака, от клоните висяха преплетени лиани, храстите се издигаха поне два метра над земята. Дори от няколко крачки никой не би ги зърнал.
— Разбира се.
Очите й се присвиха и Кинг долови, че тя е нащрек. Очевидно е твърде интелигентна, каза си той. Пред нея стои турист, на когото обаче мястото му съвсем не е тук, освен това знае името й.