— Имам едно делово предложение за вас — подхвана Кинг.
Тя го изслуша, без да продума, понякога кимаше разбиращо и той си позволи надеждата, че поне ще обмисли сериозно предложението му.
И сгреши.
Жената се усмихна, не се сдържа и избухна в гръмогласен кикот. Тя му се присмиваше!
— Извинете, но не сте с всичкия си. Пуснете ме да мина…
Кинг я хвана за ръката.
— Чакайте, вие изобщо не разбирате какво…
Някой й бе показвал как да се защитава от натрапници. Тя изтръгна ръката си и замахна с разперените пръсти на другата към очите му. Естествено, нямаше никакъв шанс срещу него, но ако бе успяла, щеше да го ослепи. Той отстъпи пъргаво встрани, дори не си направи труда да отбие удара. С това злополучният разговор трябваше да приключи.
Все пак Кинг беше професионалист. Имаше и други начини да постигне целта си. Можеше да вдигне рамене и да се махне. Щеше да забрави ролята на Майк и да измисли нещо.
Но…
Глупачката се опита да му избоде очите. Яростта изригна като гейзер в душата му. Как смееше!
Когато си наистина обучен да убиваш с голи ръце, появява се неприятен проблем — движенията стават чисто рефлекторни. Престане ли да се владее, умелият боец е твърде опасен. Смъртно опасен.
Кинг се завъртя, десният му юмрук профуча в дъга — нагоре, настрани и надолу. Различните школи имат свои имена за тази бойна техника. В кендо наричат удара шомен. В чан ген — Тежък юмрук. В подготвителните курсове на сигурността шегаджиите говореха за „ковашка преса“.
Стегнатият до болка острец на дланта му се стовари върху темето на жената. Тя се свлече в несвяст на земята. Дори и в този момент не беше прекалено късно. Но Кинг не успя да се възпре от довършващия ритник с пета в слепоочието. Крехките кости се раздробиха и разкъсаха защитната обвивка на мозъка. Този удар я уби, макар че тя сигурно не умря веднага.
Кинг псуваше себе си и нея, взирайки се за миг в жертвата, после се обърна и побягна. Проклятие!…
— Сам ли сте, господине? — попита разпоредителката.
Той се сепна. Вече беше пръв на опашката за места. За миг забрави, че е Майк. Лошо.
— А? Ами да, сам съм.
— Имате ли нещо против да ви настаня при една двойка от… — разпоредителката погледна плоското екранче в ръката си, — от Бойз?
На Майк не му пукаше.
— Няма проблем.
Кинг тръгна след жената и се постара да освободи ума си от мисли за убийството. Сега щеше да вечеря в компанията на двойка от Бойз в някогашния щат Айдахо и беше Мейнард Айзък Кларк — моля, само Майк — от Канзас Сити. На човечеца дори не би му хрумнало да посегне някому. Нали спестяваше цели три години за ваканцията…
7
— Според мен състоянието ви е чудесно — каза медикът. — Вече можете да се облечете.
Легнала гола на масата за прегледи, Зия Реландж си замълча. Разбира се, че всичко й беше наред — след такова обучение, тренировки и операции през последните години не очакваше нищо друго. Цял екип от най-добрите психолози на Земя-2 я направи привлекателна за повечето хора, ориентирани сексуално към нормални жени. Не би се харесала само на онези, които предпочитаха дебелани и грозници. Беше атлетична, умерено закръглена, с достатъчно широки рамене и не прекалено тясна в ханша, с дълга руса коса, както и с подходящо дълги крака. Не изглеждаше твърде мускулеста — направиха гърдите й малко по-големички, а това не е възможно при нисък процент телесни мазнини. Ръстът от 173 сантиметра я правеше по-висока от средната земна жена, а със своите 58 килограма беше съвсем малко под средното тегло за такава височина. Грижливо скулптираното й лице не можеше да се нарече съвършено, макар и да нямаше съмнение в красотата й. Куку-докторите твърдяха, че ослепително прекрасните жени смущават земяните. Зия беше на двадесет и пет стандартни години — достатъчни, за да е зряла личност, и в същото време в разцвета си. Освен това я обучиха на бързина и с тялото, и в мисълта. Можеше да обсъжда интелигентно и осведомено няколко хиляди теми. Още не бе минала през Процедурата, но след завръщането си щеше да е първа в списъка. Дори само това си струваше дългото пътешествие.
Зия Реландж беше идеално програмирана да си върши работата на тайна агентка.
Слезе от масата и започна хладнокръвно да облича коприненото си бельо без никакъв престорен свян. Твърде често и твърде много хора я бяха виждали гола, за да се притеснява сега.
Лекарят зяпаше и се стараеше да запази професионалното си безразличие, но не постигаше кой знае какъв успех. Много си падаше по русите стръвници, особено ако и окосмяването им беше със същия цвят като косата. Зия знаеше това, защото си направи труда да проучи човека, преди да дойде за преглед.