Въздухът в стаята имаше застоял дъх, тук-там боята по евтиния фиброкаст се лющеше. Пластмасовият стол се огъваше под тежестта на Силк. За пръв път попадаше в тази сграда, но май нищо не бе изпуснал.
— Господин Силк?
Вдигна глава към плешив мъж на около петдесет години с тъмен загар, облечен в кафеникавите риза и шорти, които отличаваха местните пазители на реда.
— Аз съм сержант Ленъкс — продължи онзи. — Съжалявам за сполетялото ви нещастие.
Силк се изправи.
— Какво й се е случило?
Мъжът беше видимо притеснен.
— Правилата не ми позволяват да навлизам в подробности. Мога само да ви кажа, че доктор Макензи е била нападната по пътя от паркинга към сградите тази сутрин. Починала е от раните си.
— Чуйте ме, сержант, напълно ви влизам в положението. И аз се занимавам с работа, подобна на вашата. Само че говорим за жената, с която живях четири години. Сега е мъртва и искам да знам защо.
Ленъкс се озърна. Освен тях в приемната седяха само дежурният и някаква жена в ъгъла.
— Елате да се поразходим.
Навън се свечеряваше. Ветрецът откъм океана носеше лек дъх на риба. Воня на гнило. И смърт.
— Това не сте го чул от мен — рязко започна сержантът и Силк кимна сговорчиво. — Един аусвелтер избягал от карантината между вечерната и сутрешната проверка. Пристигнал от Нова Земя. Никой не е наясно как е надхитрил пазачите. Ще го намерим, защото няма начин да напусне островите без регистрация в транспорта, но засега ни се изплъзва. Предполагаме, че доктор Макензи случайно се е натъкнала на него. Чужденецът вероятно е изпаднал в паника и я е нападнал. Знаете какви са аусвелтерите — твърде лесно прибягват до насилие, защото на техните планети е всекидневие. Злощастно съвпадение — попаднала е където не трябва и когато не трябва. Много съжалявам.
Силк го гледаше втрещено. Как е могло да се случи подобно нещо, и то точно на Мак?
— Скоро ще го спипаме и не го очаква нищо друго, освен мозъчна смърт. Знам, че това не е особена утеха за вас, но поне ще си плати за стореното.
Силк просто не знаеше какво да каже. Това ли беше истината? Струваше му се, че Ленъкс говори искрено, но бе чувал къде по-нагли лъжи, изречени още по-убедително. Самият той го бе правил неведнъж. Разпространената от карантината тъпотия гласеше, че доктор Джема Макензи-Райън е починала вследствие на злополука при падане. Когато хрътките на корпорацията се захванат със случая, ще се придържат към тази версия, докато не изровят нещо по-убедително. И по-приемливо. Хванат ли убиеца, всички ще научат, че първоначалната заблуда е имала за цел да бъде приспана неговата бдителност. Ако по някакво чудо онзи тип се изплъзне, приказчиците за злополуката ще останат официалното обяснение. Истината е като златото — твърде ценна е, за да я раздаваш на големи буци. Трябва да бъде смесена с не толкова благородни метали. Баламите не бива да се разстройват излишно, животът им и без това не е особено лек.
Благодари на сержанта за любезността му. Онзи се върна в участъка, а Силк се запъти към велосипеда си на паркинга. Никак не му се прибираше, бърлогата беше ужасно празна без Мак.
Още преди да е изминал и половин километър, натискаше педалите с всички сили и едва ли не летеше над тъмнеещия път. От време на време по някое насекомо го бръсваше по лицето, но Силк не си правеше труда да се изтрие. И без това бузите му бяха мокри.
Дори не бе съзнавал колко е привързан към нея. Нали беше инфопаяк, хладнокръвен и пресметлив, винаги издигнат над баламите, защото знаеше как се дърпат конците. Само че сега Мак я нямаше и той остана сам, с рухнали планове, с разбит живот.
Мамка му… Мамка му!
Кинг носеше силиконови чехли и хирургически ръкавици, когато се захвана с ключалката. Вече беше тъмно и той успя да прекъсне захранването на алармената лампа две секунди след като сензорът за движение я включи. Въпреки това не му се искаше да стои пред вратата прекалено дълго.
Виброшперцът потрепваше в ръцете му. Минаха цели двадесет секунди, преди да се справи със старомодния механизъм. Явно му липсваше практика напоследък. Плашеше го мисълта колко могат да западнат уменията, ако не ги отработваш постоянно. Не намереше ли вътре резервен ключ, не се сещаше как да заключи на излизане, но това нямаше никакво значение, стига да откриеше необходимото.
Щом пристъпи вътре, Кинг включи електронния парализатор — той прекъсваше връзките на всички устройства в къщата, за да се предпази от всякакви системи за сигурност. Знаеше, че приятелчето на покойницата работи вкъщи и беше твърде вероятно да е нагласил компютъра си за незабавно повикване на ченгетата при нужда. Парализаторът беше извънредно приятна дреболия и ако техничарите от сигурността научеха, че я има, щяха много да се разсърдят. Според данните в архивите точно този екземпляр бе унищожен по време на силното земетресение в Лос Анджелис преди три години. Тогава жилището на Кинг наистина рухна и замалко не го погреба. Той вече знаеше, че дните му в службата са преброени. Събра останки, които не биха заблудили никой посветен, но пък убедиха началника на отдела, и получи ново устройство. Когато го уволниха, върна послушно всичко, което бе получил официално. И макар че можеше да загази заради откраднатия парализатор, устройството струваше поне колкото шепа диаманти.