Ако не се броят чехлите и ръкавиците, още беше облечен като Майк, обаче въпреки безобидната външност трудно би обяснил присъствието си в уж заключено жилище. Прибра виброшперца в чантичката си и вместо него извади пистолета със стреличките. Намери домашния пулт и включи осветлението. Вечер хората очакват да видят лампи зад прозорците, а не шарещ тънък лъч. Разходките с фенерче в ръка из къщата бяха за любителите.
Опечаленият влюбен се размотаваше някъде навън, а пътеката до къщата беше достатъчно дълга. Кинг се надяваше, че радиопищялката в началото на пътеката ще го предупреди навреме. Но не смяташе, че ще си има проблеми — приятелчето сигурно нямаше да се прибере скоро. Вкъщи го очакваха тъжните спомени.
Започна претърсването.
Провери първо на най-набиващите се на очи места. Само наивник би се надявал всичко ценно да е заключено в старателно скрит сейф. Случваше се хората да оставят накити и тлъсти пачки на кухненската маса. Веднъж намери кутия от обувки, пълна с платинени юбилейни монети, която се мъдреше до кошчето за боклук под мивката. Разбира се, сега търсеше нещо несравнимо по-скъпоценно от килограми платина.
А ако покойната лекарка е била умна и подозрителна, очакваше го тежко изпитание за нервите. С подходящи устройства огромни масиви информация можеха да се поберат в едва видима точица, пъхната някъде из трийсетте тромави томове на хартиена енциклопедия. Не му се вярваше жената да е имала квалификацията или необходимата техника. Разчиташе и че не е разполагала с достатъчно време.
Отвори хладилника и прерови набързо готовите замразени порции. Какво ли друго му оставаше? От убитата вече нищо не можеше да изкопчи, онзи аусвелтер избяга — не особено умна постъпка, но на негово място Кинг май би сторил същото.
Замразено зеле. Ужасно… Как можеха да ядат такива гнусотии?
Продължи да рови.
Зия Реландж пристигна в космопорта почти час по-рано. Така имаше време да даде за проверка и товарене личния си багаж, после да хапне последната истинска гозба до завръщането си. Знаеше какви гадости поднасят в корабите, а пък жителите на Земя-1 нагъваха трева или нейни подобия, защото храните от месо бяха и проява на лош вкус, и твърде скъпи. Не се тревожеше за разходите — можеше да тегли от солидните сметки на „Снези“. Но добрите агенти не привличат вниманието, като прахосват сума ти стандарти за изискана вечеря. Каквото и друго да говореха за Зия, никой не се съмняваше в професионалните й дарби. Седмици наред упражняваше подходящото произношение, вече можеше да заблуди дори кореняк от Хонконг. Щеше да започне под прикритие като учителка, дошла да позяпа планетата-майка, но при нужда можеше веднага да се освободи от това превъплъщение. Носеше микрочипове с още пет самоличности под лака на дясното си кутре, имаше и съответните напълно валидни кредитни линии за тях. Дори с помощта на обикновена холокамера можеше да прехвърли данните върху празна карта или куб. Не й се вярваше да прибегне до подобни крайности, но способните агенти не разчитаха на случайности.
Земяните вероятно смятаха всеки посетител от друга планета за шпионин. Зия беше убедена, че това е истинската причина да поставят всички под тридесетдневна карантина още щом слязат от орбиталната совалка. А приказките за вероятни зарази воняха на лицемерие. Така можеха да проверяват гостите си. Нека ровят, прикритието й щеше да издържи на всякакви подозрения. Ако всичко вървеше според предварителния замисъл, щеше да прибере обекта още по време на карантината. Предстоеше й да сменя корабите два пъти, за да попадне в същия пункт като набелязаната жертва.
Висок мъж, по-мускулест от повечето наоколо, й се усмихна през две маси. Тя по навик му отвърна със същото, но поклати глава и посочи хронометъра си. Той вдигна рамене и разпери ръце. И двамата показаха, че съжаляват за пропуснатата възможност.
Само че Зия изобщо не смяташе припряното потене в хотелче край космопорта за особено забавно. Всъщност приятните преживявания и сексът рядко се съчетаваха за нея. Сексът беше част от работата, служеше за развързване на езиците и влизане под кожата. Обикновен инструмент, един от многото. Ако толкова имаше нужда да си облекчи нервите, можеше да си помогне и сама. Така беше и по-безопасно във всяко отношение.