Щом свърши, пусна капака по навик, но лицето му се сгърчи — Мак вече нямаше да се заяжда, ако забрави.
И това го довърши. Захълца, изтърва си нервите и се разплака гласно. Не се бе разревавал, откакто преди двайсетина години пощальонът неволно прегази кучето му, но сега си наваксваше. Седна на капака и сълзите потекоха обилно от очите му, съпроводени от тих безсловесен вой.
Кинг чу как загубилият партньорката си мъж се срина изведнъж в тоалетната. Подъвка си долната устна. Вината не беше негова. Ако онази жена бе проявила поне малко разум, щеше да е богата вместо мъртва. И не биваше да го напада…
Само че оправданията нямаха особен шанс срещу осъзнаването на истината. Пак си изтърва юздите. Да бе запазил спокойствие, сега нямаше да слуша плача на един непознат.
Е, какво да се прави. Стореното — сторено. Никой не можеше да върне времето назад.
Ако човек прекара живота си във вечно съжаление за пътеките, по които не е поел, никога нищо няма да постигне. Трябва да се поучи от миналото, за да не го повтаря, но не и да се тюхка за несбъднатото.
Кинг си призна, че съжалява. И все пак хора загиваха всеки ден, галактиката обаче продължаваше неспирното си движение и без тях. „Слушай, ревльо, по-добре разбери, че си късметлия, защото Съдбата още не е насочила към теб костеливия си пръст.“
Докато работеше в сигурността, Кинг неведнъж бе причинявал болка на различни хора и вярваше, че това е част от занаята. Подобно на лекарите се научи да остава отчужден от чувствата и страданията на онези, с които се сблъскваше. Така запазваше собственото си душевно равновесие. Всеки се грижи първо за себе си.
„Хайде де, избърши си сълзите и се връщай в спалнята. Ще имаш вечната признателност на пикочния ми мехур.“
Изцеден докрай и донякъде примирил се с мъката, Силк си избърса лицето с хавлията, вдиша дълбоко два-три пъти и се върна в спалнята. Седна на леглото и се загледа сляпо в скута си. Чудеше се дали да се съблече, преди да легне.
„Заспивай, заспивай! Иначе ще завариш локвичка пикня в кухнята си…“ Ха, идея! Мивката беше точно зад Кинг. Можеше да се изправи и да се изпикае. Трябваше да направи нещо по-бързичко, защото вече изпитваше истинска болка. Пък и онзи нямаше как да го види от спалнята.
Изправи се, смъкна си шортите и се прицели в стената на мивката, за да се стича урината по-тихо…
Облекчението беше великолепно.
Силк вече се събличаше, когато чу бълбукащата течност в канализацията. Чудна работа. Знаеше, че водата не е пусната никъде. Тръбите в къщата бяха стари и плачеха за подмяна. Шумовете се чуваха навсякъде и с Мак често се шегуваха по този повод…
„Не мисли за Мак поне замалко!“
Той пристъпи на пръсти към вратата и надникна. Не забеляза нищо особено. Май и въображението му погаждаше номера днес. Още една крачка по коридора…
Господи! Някакъв турист пикаеше в мивката му!
9
В първия миг Силк замръзна, просто не успяваше да осмисли онова, което виждаха очите му. Какво търсеше този тиквеник тук? Как се е промъкнал? Нима беше пияница, обзет от отчаяно желание да се облекчи на завет, та е изкачил стъпалата, за да стигне до мивката?
Веднага се намеси навикът да превърта фактите в главата си:
„Щом толкова му се пикае, защо не в двора? Що за тип ще влезе в къщата, за да застане пред мивката?“
— Ей, ти, какво правиш бе, да те шибам?
Мъжът се обърна толкова рязко, че урината пръсна в дълга дъга по пода, и посегна към нещо, оставено на плота…
Силк нямаше никакви проблеми със зрението. И бе гледал предостатъчно екшъни, за да разпознае оръжие. Още докато странният турист насочваше предмета към него, той вече се шмугваше обратно в спалнята.
Чу се не особено силно „буф“. Нещо се заби в стената на два-три пръста от главата му.
— Мамицата ти! Трясна вратата — Божичко, за пръв път истински се убеждаваше колко тънка и крехка е тази пластмаса! — дръпна жалкото резе и в този миг умът му заработи с пълна мощност: „Бягай!“
Нямаше накъде, освен към прозореца. По дяволите, не е толкова високо, а пръстта е мека. По-бързо!
Прозорецът обаче беше още по-голяма евтиния от вратата. Щом го напъна прекалено, тънката алуминиева рамка се усука около пластмасата и процепът остана не по-широк от една педя. Мамка му!
Другият пък беше над алеята от пластобетон и скокът лесно можеше да завърши със счупен глезен, само че скапаният турист имаше пистолет!
„Ей сега ще напъне вратата и ще те гръмне в гърба…“
Паниката изригна като гейзер.
А зяпаше невиждащо право в арбалета си, оставен върху старинната масичка, която Мак го бе накарала да купи. Стори му се, че минаха часове, преди да му светне нещо в главата. Свикнал да стреля по мишени, рядко се сещаше, че арбалетът му е доста мощно оръжие. Но нали хиляди войници са умирали пронизани по някогашните бойни полета! Имаше подръка само спортни стрели с леко заострени метални върхове, отблизо обаче бяха страшни.