Нямаше нищо, което да подскаже движение. Изкуствената гравитация работеше безупречно през повечето време, макар и да имаше микроскопични отклонения, от които стомасите на пътниците недоволстваха. Въздухът вонеше на филтри, поглъщащи още по-неприятните миризми на толкова хора. Храната беше безвкусна — концентрати, каквито можеш да натъпчеш в склада. Е, поне за човекомразците, усамотили се в каютите, имаше предостатъчно холопрограми, бяха предвидили също библиотека и спортна зала. Само че на свенливата и малко превзета учителка едва ли й се полагаше да чете носталгични романи за приключенията на средновековните самураи, дори да се намираха в библиотеката (а те липсваха), нито пък да се впуска в горещ спаринг на ринга. Дори не биваше да захвърля дрехите си, за да се освежи гола в миниатюрния басейн. Всичко това си беше част от занаята, а след връщането й на Земя-2 я очакваше богата отплата. Казваше си, че е като да играеш роля в холошоу — забравяш истинското си „аз“ и не се сещаш за онова, което не би хрумнало на измисленото. После щеше да има време за всичко. Предостатъчно време…
В момента обаче просто не би понесла още една халба от тази бира. Махна се от бара и реши да поогледа другите кътчета в кораба. Сдържано и срамежливо, разбира се.
Депард Кинг разполагаше със сравнително мощен и многофункционален комплект за първа помощ, с който се сдоби към края на службата си в сигурността. Бе проникнал в една болница като санитар. Комплектът беше истинско чудо за скромните си размери. Имаше приличен диагностичен компютър, приемащ и гласови, и набрани данни за симптомите. Старателно разпределените разнообразни медикаменти стигаха за цял бус съсипани от болести пациенти, а сондите и сензорите се програмираха лесно дори от човек с елементарни знания за хардуера и софтуера на системата. Щом измъкна от гърба си стрелата, макар да не беше лесно, Кинг притисна сензорна лепенка към раната. Машинката си свърши работата, както винаги безшумно и ненатрапчиво. Обяви, че има прободна рана, засегнала всички слоеве на кожата и няколко мускула със странни латински имена, също няколко разкъсани или срязани кръвоносни съдове и драскотина на дясната скапула. За щастие нямаше тежки последици. Кинг остави компютъра да го напомпа с подходящите обезболяващи и антибиотици, после да събере и залепи раната. Щеше да остане белег, но това не го притесняваше. Ако някога реши да го махне, всеки пластичен хирург би се справил за половин час.
Щом болката стихна, той се почувства много по-добре и вече можеше да се сгълчи сам за злополучните обрати досега. В трескавите си усилия да се сдобие по-скоро с желания обект бе станал немарлив. Вярно, възможните облаги бяха твърде примамливи, за да започне с обичайното грижливо предварително проучване — в това надбягване второто място означаваше пълен провал. Или си пръв, или последен. Затова се опита да приключи набързо, предовери се на уменията и опита си. Ето до какво водят пропуските в подготовката. Спомни си първите думи, които чу от преподавателя по тактика на прикриването и изплъзването: "Хора, набийте си в главите, че винаги се опираме на принципа „Четири П“. А той гласи: „Правилното планиране предотвратява препикаването.“"
В колкото и глупашко положение да се набута сам, Кинг се усмихна неволно. Да, този път пикнята беше не само символ, ами и буквалната причина за провала.
Както и да е… Нищо не може да се върне назад. По-късно, когато всичко ще е зад гърба му, ще си позволи лукса да преиначи събитията в паметта си или поне значението им. Засега трябва да се настрои по съвсем друг начин, да търси по-безопасни и сигурни средства за постигане на целта. Опечаленият го видя в облика на Майк, значи беше време да се прости с това прикритие. Онзи мъж се оказа опасно склонен към насилие и щеше да е нащрек след проникването в дома му. Кинг очакваше той да вземе различни предпазни мерки, значи засега не биваше да припарва там отново.