— Ще остана — отвърна Ралсън.
Блаущайн остана доволен. Той също искаше да види изпитанията. Но един нов глас го накара да се обърне.
— Здравейте, д-р Блаущайн.
За момент Блаущайн не го позна, но после каза:
— А, инспектор Дарити. Какво правите тук?
— Точно това, което си мислите — той посочи наблюдателите. — Няма друг начин да се очистят, затова трябва да бъдем сигурни, че няма да има грешки. Веднъж стоях до Клаус Фукс, така, както стоя до Вас — той подхвърли ножчето си във въздуха и го улови с отработено движение.
— О, да. Никъде не може да има абсолютна сигурност. А сега до мен ли ще стоите?
— Може би — усмихна се Дарити. — Вие много силно искахте да дойдете тук, нали?
— Не заради мен, инспекторе. А сега бихте ли прибрали ножа?
Дарити изненадано се обърна по посока на лекия жест на Блаущайн. Прибра ножа, погледна за втори път към спътника на Блаущайн и тихичко подсвирна.
— Здравейте, д-р Ралсън.
— Здравейте — дрезгаво отговори той.
Блаущайн не се изненада от реакцията на Дарити. Ралсън беше отслабнал с десет килограма откакто се върна в санаториума. Лицето му беше бледо и изпито — лице на човек, внезапно станал на шейсет.
— Скоро ли ще започнат изпитанията? — попита Блаущайн.
— Струва ми се, че започват — отвърна Дарити.
Той се облегна на парапета. Блаущайн хвана Ралсън за лакътя и понечи да го отведе, но Дарити тихо го спря:
— Останете тук, Док. Не искам да се разхождате по време на изпитанията.
Блаущайн огледа лабораторията. Мъжете стояха наоколо. Той позна Грант, сух и висок, бавно да пали цигара, но изведнъж се отказа и пъхна запалката и цигарата обратно в джоба си. Младите хора до контролните табла напрегнато чакаха. Разнесе се ниско бучене и лек мирис на озон изпълни въздуха.
— Вижте! — рязко каза Ралсън.
Блаущайн и Дарити погледнаха в указаната посока. Прожекторът заблещука. Сякаш въздухът между него и тях се нагорещи. Една желязна топка закачена на махало се залюля и навлезе в блестящия сектор.
— Забавя се, нали? — попита Блаущайн развълнувано.
Ралсън кимна.
— Измерват височината на издигане от другата страна, за да пресметнат загубата на инерция. Глупаци! Казах им, че ще работи! — Говорът му беше затруднен.
— Само наблюдавайте, д-р Ралсън — каза Блаущайн. — Не бива да се вълнувате!
Махалото спря люлеенето си. Блясъкът от прожектора стана малко по-интензивен и желязната сфера описа своята дъга още веднъж.
Повториха опита, като всеки път движението на сферата се забавяше с рязко трепване. Чуваше се отчетлив звук, когато тя се сблъскваше с трепкащата светлина. И всеки път издрънчаваше. Отначало тежко, като че ли се удряше в маджун, а след това звънко и отчетливо сякаш желязото срещаше желязо и шумът изпълни залата.
Издърпаха топуза на махалото и повече не го използваха. Прожекторът бе заобиколен от мъгла и трудно се различаваше.
Грант даде някакво нареждане и мирисът на озон внезапно стана остър и натрапчив. От наблюдателите се изтръгна вик, всеки извика на съседа си. Множество пръсти сочеха натам.
Блаущайн се облегна на парапета, развълнуван както останалите. Там, където беше прожекторът, сега имаше само гигантско полусферично огледало. Беше идеално чисто и лъскаво. Той дори видя себе си отразен в него — малък човек, застанал на малък балкон, обикалящ всичко. Блаущайн видя флуоресцентните лампи, отразени в огледалото. Беше удивително ясен образ.
— Вижте, Ралсън! — извика той. — То отразява енергия! Отразява светлинните вълни като огледало! Ралсън…!
Той се обърна рязко.
— Ралсън! Инспекторе, къде е Ралсън?
— Какво? — обърка се Дарити. — Не го видях.
Той се огледа наоколо.
— Не е отишъл далече. А и не може да излезе от тук. Тръгнете от другата страна — ръката му за момент замръзна в джоба. — Ножът ми го няма.
Блаущайн го откри. Беше в малка канцелария, принадлежаща на Хал Рос. Тя водеше към балкона, но поради обстоятелствата я бяха забравили. Самият Рос не беше дори наблюдател. Главният механик нямаше нужда от наблюдение. Но офисът му бе послужил на Ралсън за последния епизод от дългата борба със самоубийството.
Блаущайн застана на вратата и се обърна. Срещна погледа на Дарити в галерията на тридесет метра под балкона. Кимна му и Дарити пристигна тичешком.
Д-р Грант трепереше от възбуда. Той запали две цигари една след друга и веднага ги стъпка на пода. В момента палеше трета.
— Това е по-добро от всичко онова, което някой от нас е можел да си представи. Утре ще направим оръдеен тест. Сигурен съм в резултатите, но щом сме го планирали трябва да го свършим. Ще започнем с базука. А може би не. Ще се наложи да пригодим специална конструкция, която поема рикошетите.