Майкъл Конъли
Инсценировка
(Хари Бош-20)
В памет на Саймън Кристънсън
Кофти номер
Елис и Лонг бяха на четири коли зад мотора. Пътуваха на изток по Вентура Булевард и наближаваха големия завой, след който пътят продължаваше на юг през прохода към Холивуд.
Шофираше Елис — предпочиташе той да шофира, въпреки че беше старшият партньор и от него зависеше кой да е зад волана. Лонг наблюдаваше в реално време по телефона си „инвестицията“, както я наричаха помежду си.
Колата се представяше добре. Внушаваше усещане за мощност. Воланът почти не играеше. Елис я владееше напълно. Забеляза свободно пространство в дясната лента и настъпи газта. Автомобилът се понесе напред.
Лонг вдигна поглед от джиесема си.
— Какво правиш?
— Решавам проблема.
— Какъв проблем?
— Решавам го още преди да се е превърнал в проблем.
Настигна мотора, изравни се с него и обърна глава наляво. Видя черния ботуш на мотоциклетиста и нарисуваните на резервоара оранжеви пламъци. Имаха същия цвят като камарото.
Елис го изпревари с няколко метра и когато навлязоха в завоя, остави центробежната сила да отклони колата в лявата лента.
Чу крясъка на мотоциклетиста. Мъжът подритна към техния шевролет и ускори, за да избегне изпреварването. И това беше грешката му. Трябваше да набие спирачки и да изостане, само че той се опита да ги изпревари. Елис го очакваше и натисна газта. Камарото нахлу в лявата лента и пресече пътя на мотора.
Разнесе се писък на спирачки и продължителен вой на клаксони моторът беше навлязъл в насрещното движение. Последва стържене на стомана и неизбежният удар на метал в метал.
Елис се ухили и изправи волана.
1
Беше петък сутрин и разумните хора вече бяха заминали за уикенда. Това значително облекчаваше уличното движение в центъра и Хари Бош подрани за срещата в съдебната палата. Вместо да чака Мики Холър на предното стълбище, както се бяха уговорили, реши да потърси адвоката в грамадната деветнайсететажна сграда, обхващаща половин пряка. Ала нямаше да е чак толкова трудно да открие Холър, колкото предполагаше големината на сградата. Мина през детектора за метал във фоайето — ново преживяване за него, — качи се с асансьора на петнайсетия етаж и тръгна надолу по съдебните зали. Наказателните дела се гледаха главно между деветия и петнайсетия етаж. Знаеше го, защото през последните трийсет години беше прекарал доста време тук.
Намери го в зала 120 на тринайсети етаж. Съдът заседаваше, обаче без съдебни заседатели. Холър беше казал на Бош, че има изслушване, което щяло да приключи до обед за срещата им. Хари се настани на една от пейките в дъното на галерията, докато Мики разпитваше униформения лосанджелиски полицай на свидетелската скамейка. Бош беше закъснял за встъпителната част, но не и за същината на разпита.
— Полицай Санчес, ще ви помоля да опишете стъпките, които доведоха до ареста на господин Хенеган на единайсети декември миналата година — каза Холър. — Да започнем с това каква задача изпълнявахте на тази дата.
Санчес се позабави, за да обмисли отговора на този привидно рутинен въпрос. Бош забеляза трите нашивки на ръкава му, по една за всеки пет години служба в Управлението. Петнайсет години означаваха богат опит и това му подсказа, че полицаят ще е изключително предпазлив и ловък в даването на отговори, по-изгодни за обвинението, отколкото за защитата.
— С моя партньор давахме редовно дежурство в участъка на Седемдесет и седма улица — започна Санчес. — По време на инцидента се движехме на запад по Флорънс Авеню.
— И господин Хенеган ли се движеше по Флорънс Авеню?
— Да, точно така.
— В каква посока?
— Също на запад. Колата му беше точно пред нашата.
— Ясно. Какво се случи после?
— На кръстовището с Норманди Авеню ни хвана червен светофар и господин Хенеган спря. Ние спряхме зад него. Той даде десен мигач и после зави на север по Норманди.
— Наруши ли закона за движение по пътищата, като зави надясно на червен светофар?
— Не. Той спря и зави чак след като се увери, че пътят е чист.
Холър кимна и си отбеляза нещо в бележника. Адвокатът седеше до своя клиент, който носеше синя затворническа униформа — сигурен белег, че се води наказателно дело. Бош предположи, че е свързано с наркотици и че Мики се опитва да извади от списъка на доказателствата онова, което са открили в колата на клиента му въз основа на незаконно спиране.
Холър водеше разпита от мястото си на масата на защитата. В отсъствието на съдебни заседатели съдията не изискваше страните да се изправят, когато разпитват свидетел.