Показанията на Бош бяха грижливо подготвени от Холър през двата дни преди съдебното заседание. Адвокатът се погрижи те изчерпателно да разкрият версията на защитата, че Фостър е бил накиснат, като за целта е използвана негова ДНК, получена от Елис и Лонг чрез Джеймс Алън. Елис и Алън бяха мъртви, а Лонг отказваше да сътрудничи на следователите. Затова цялата тежест падаше върху Бош.
Съдебната зала се пръскаше по шевовете от публика. Делото беше набъбнало и включваше седем убийства, плюс оправданото убийство на полицая от ЛАПУ Дон Елис. С тези общо осем убити това беше най-голямото събитие в града и привличаше цялото внимание на пресата. Репортери от местни, национални и чуждестранни медии препълваха галерията, наред с юристи и следователи, свързани с отделни елементи от делото, и всевъзможни случайни зрители. Дъщерята на Бош седеше на първия ред зад масата на защитата, въпреки че това беше един от последните й оставащи дни в гимназията. До нея бе Менденхол, която също проявяваше основателен интерес към изхода от разглеждането на делото. Отсъстваше обаче семейството на Фостър. Той беше помолил Холър да не казва на жена му за заседанието от страх, че тя ще чуе показанията за начина му на живот и това ще застраши брака му. Навярно нямаше как да го скрие от нея, но поне нямаше да е в залата, когато се съобщават подробностите.
Непосредствено зад масата на обвинението седеше овдовелият помощник-шериф Харик в пълна униформа. От двете му страни бяха други двама униформени помощник-шерифи, дошли да подкрепят своя колега и тройно да подчертаят посланието до съдията, че съпругът категорично стои зад заключението от разследването на Шерифското управление, което все още обвинително сочеше Дей’Куан Фостър.
Докато наблюдаваше от свидетелската скамейка, Бош от време на време се питаше дали Холър играе за пред съдията или за пред медиите. Той задаваше поредния въпрос и когато прокурорът възразяваше, първо поглеждаше Саквил и после се обръщаше към репортерите в галерията.
От Окръжна прокуратура бяха пратили на това разглеждане Брад Ландрет. Той заместваше Елън Таскър — официално, защото заседанието съвпадало с дело, което тя довършвала. Според вътрешна информация обаче в прокуратурата обявили случая за безнадежден и го взели от една от своите най-добри прокурорки, за да не пострада репутацията й. За Ландрет оставаше незавидната роля да се опита да спаси потъващия кораб, докато Шерифското управление и ЛАПУ продължават да бутат следствието като охлюви. Бош го смяташе за способен и работлив прокурор, който обаче не можеше да се мери с Мики Холър.
След като съдията отхвърли всички възражения на Ландрет, на Холър му отне почти два часа да вземе показанията на Бош и да въведе „записа Шубърт“, както вече го наричаха. Тъй като разглеждането се провеждаше само пред съдията, адвокатът възприе по-неофициално поведение и през целия разпит седеше до облечения в син затворнически гащеризон Фостър.
Холър и Бош приключиха с всичко, което бяха подготвили и репетирали, и Ландрет получи възможност за кръстосан разпит. Той се изправи и застана зад катедрата, като избра по-официален и може би по-застрашителен подход към разпита на бившия детектив от ЛАПУ.
Вместо да оспори показанията на Бош по същество, Ландрет реши да атакува методите му — заобикалянето на законовите процедури и липсата на пълна откровеност. Изпитана във времето стратегия нападай посланика, ако не си в състояние да нападнеш самото послание. Репликите относно всеки замесен в историята се повториха няколко пъти:
Ландрет: Като полицай ли се представихте на този човек?
Бош: Не, не му се представих като полицай.
Ландрет: Но не е ли вярно, че не сте го извадили от заблуждението, че разговаря със законен представител на правоохранителните органи?
Бош: Не, не е вярно. Той не ме смяташе за полицай, защото не съм му се представял за такъв. Нямах нито значка, нито пистолет, и не съм му казвал, че съм полицейски служител.
Тази стратегия омръзна на всички в залата, особено на съдия Саквил, който беше насрочил разглеждането само до обяд. Той скоро започна да приема възраженията още преди Холър да успее да ги изложи, многократно нареждаше на Ландрет да продължи нататък и накрая му заяви, че губи ценното време на съда.
Накрая прокурорът свърши и Бош зае мястото на масата на защитата до Холър. Имаше чувството, че седи от грешната страна на пътеката, все едно шофира кола с десен волан.
Мики не забелязваше неговия дискомфорт и барабанеше с пръсти по масата, обмисляйки следващия си ход.