Хари отново прегледа списъка на публикациите. Следващите десетина не звучаха особено обещаващо. Случаят отначало се обсъждаше в новините ежедневно, после веднъж седмично, но заглавията предполагаха отсъствие на нова информация: „Няма заподозрени за убийството на Паркс“, „Разследването на убийството на Паркс безрезултатно“, „Западен Холивуд дава 100 хил. награда за сведения за убийството на Паркс“. Обявяването на такава награда беше равносилно на признание, знаеше Бош, че не са открили нищо и се хващат за сламки.
А после бяха извадили късмет. Петнайсетият репортаж, публикуван трийсет и осем дни след престъплението, съобщаваше за ареста на четирийсет и една годишния Дей’Куан Фостър по обвинение в убийството на Лекси Паркс. Бош отвори текста и научи, че връзката с Фостър изскочила изневиделица — съвпадение на ДНК проба, взета от местопрестъплението. Заподозреният бил арестуван с помощта на полицаи от ЛАПУ в художествено ателие в Лаймърт Парк, където тъкмо приключвал урока си по живопис в рамките на вечерен курс за ученици.
Тази информация изненада Хари. Това изобщо не се вписваше в профила на топ гангстер. Зачуди се дали Фостър не е изпълнявал общественополезна дейност заради предишна присъда. Той продължи нататък. Пишеше, че взетата от местопрестъплението ДНК проба била въведена в щатската база данни и съвпаднала с проба, взета от Фостър след арестуването му през 2004-та по подозрение в изнасилване. Навремето не му повдигнали обвинение, обаче ДНК пробата му останала в база данните на щатското министерство на правосъдието.
Искаше му се да прочете още материали, ала нямаше да стигне навреме за срещата с Вирджиния Скинър. Забеляза един репортаж, публикуван няколко дни след ареста на Фостър: „Заподозрян в убийството на Паркс тотално променил живота си“. Отвори го и го прегледа набързо. Беше написан по разкази на познати на Фостър. Бивш член на Ролинг Фортис, клон на бандата Крипс, Дей’Куан Фостър се поправил и изплащал дълга си към обществото. Бил самоук художник — негови творби били изложени във вашингтонски музей. Държал ателие на Дегнан Булевард, където предлагал вечерни и неделни курсове за ученици от квартала. Бил женен и имал две малки деца. За баланс „Таймс“ съобщаваше, че през 90-те години на ХХ век Фостър бил арестуван на няколко пъти за разпространение на наркотици и лежал в затвора по четиригодишна присъда. През 2001-ва обаче излязъл предсрочно и освен ареста по подозрение в изнасилване, за което не му повдигнали обвинение, повече от десет години нямал сблъсъци със закона.
В материала се цитираха мнозина местни жители, които или изразяваха изумление от обвинението, или предполагаха, че някой го е накиснал. Никой не вярвал, че той е убил Лекси Паркс и че въпросната нощ изобщо е бил в Западен Холивуд.
От репортажите не ставаше ясно дали Фостър е познавал жертвата или защо я е нарочил.
Хари изключи лаптопа. По-късно щеше да прочете всички публикации. Не искаше да кара Вирджиния Скинър да го чака — където и да избереше да се срещнат. Трябваше да си поговорят. Напоследък отношенията им се бяха поизострили, главно защото тя беше много заета в работата си, а Бош нямаше други ангажименти, освен ремонта на мотор, стар колкото самия него.
Той се изправи и отиде в спалнята да си облече чиста риза и да обуе по-хубави обувки. След десет минути вече се спускаше по склона към шосето. Щом се вля в стоманената река и излезе от прохода, извади джиесема си и си сложи слушалката. Когато работеше, изобщо не обръщаше внимание на такива дреболии, но сега надлежно си закопчаваше предпазния колан и използваше хендсфри. Можеха да го глобят за разговор с мобилен телефон по време на шофиране.
Ако се съдеше по шума, Холър явно пътуваше на задната седалка на линкълна си. И двамата се бяха отправили нанякъде.
— Имам въпроси за Фостър — каза Бош.
— Питай — отвърна Холър.
— От какво е ДНК пробата — от кръв, слюнка или сперма?
— От сперма. От тялото на жертвата.
— Върху или в тялото на жертвата?