— Ваша чест, това не е процес — посочи адвокатът. — Това е оспорване на решението на съда при предварителното разглеждане на делото. На въпросното заседание съдът прие свидетелските показания на детектив Корнел, който представи доклада за техния ДНК анализ. Тогава обвинението не доказа легитимността на документа чрез свидетелски показания на служители от лабораторията. Защитата просто иска да получи същата възможност.
Това беше вярно. При предварително разглеждане на дело, с цел ускоряване на процеса, щатската конституция допускаше като доказателство информация, получена от втора страна. Обвинението можеше да представи такива доказателства чрез следователите, което им позволяваше да обобщават събраните свидетелски показания. Така се избягваше дългата процедура по призоваване на всички свидетели.
Съдията бързо взе решение.
— Продължавайте, господин Холър. Винаги можем да поправим грешката, ако не ми хареса посоката, в която се развиват нещата.
Холър раздаде копия на лабораторния доклад на Ландрет, Корнел и Саквил и се върна на катедрата. След като зададе на детектива няколко въпроса, за да изясни характера на документа и да идентифицира независимата лаборатория, анализирала ДНК пробата, той го помоли да прочете подчертаната част от заключението за следите от презерватив. Детективът го направи със същия раздразнен глас, с какъвто беше отговарял на повечето въпроси.
— „Генетичният материал съдържа следи от презерватив, включително частици ликоподий и аморфен силициев диоксид. Посочената комбинация се среща при кондоми, произведени от „Лесиъс Лейтекс Продъктс“ в Далас, щата Тексас, и разпространявани с търговската марка „Рейнбоу Прайд“.
Холър изчака няколко секунди, после продължи:
— Е, детектив Корнел, по-рано вие заявихте, че не сте търсили презерватив на местопрестъплението, защото при това престъпление не бил използван такъв. Как ще обясните заключението в този доклад?
— Няма да го обяснявам. Този доклад не е наш. Ваш е.
— Да не би да намеквате, че докладът е фалшифициран, че резултатите не са верни?!
— Просто казвам, че докладът не е наш и затова не съм запознат с него.
Корнел започваше да губи досегашната си самоувереност. Гласът му звучеше по-скоро измъчено, отколкото раздразнено.
— Случаят все още се разследва от спецчаст, която се занимава с всички убийства, вероятно свързани с полицаите Елис и Лонг, нали така?
— Да, но както вече казах, не сме открили улики, които свързват въпросните двама с Александра Паркс. Връзката е ДНК материалът на вашия клиент. Той продължава да е заподозрян.
— Благодаря, че го напомняте на съда, детектив Корнел. Но в рамките на това съвместно разследване разгледахте ли веществените доказателства, рапортите и снимките от всички тези случаи, или не сте си направили труда, понеже сте абсолютно убедени, че вашият човек е господин Фостър?
— Разгледахме всички материали от всички случаи.
— Един момент, ваша чест.
Холър се върна на масата на защитата, наведе се под нея и вдигна голяма торба. Занесе я при катедрата и извади от нея обемист прозрачен контейнер, наполовина пълен с разноцветни презервативи в индивидуални опаковки. Когато го постави в предния край на катедрата, Ландрет се изправи и възрази:
— Ваша чест, какво си въобразява господин адвокатът? Обвинението възразява срещу такава некоректна демонстрация!
— Какво означава това, господин Холър? — строго попита съдията.
Мики извади от папката си друг документ.
— Ваша чест, това е клетвена декларация от Андре Мастърс, близък приятел на убития Джеймс Алън. Той свидетелства, че този контейнер с презервативи „Рейнбоу Прайд“ е бил прибран заедно с други вещи от стаята на господин Алън след неговото убийство. Става дума за вещи, които следователите не са взели. Това е същата марка презервативи, от каквато са и следите в ДНК материала, събран от и около тялото на Александра Паркс. Това е пряка връзка между тези две убийства и категорично потвърждава версията на защитата, че Дей’Куан Фостър е бил накиснат от полицаите Елис и Лонг.
Отговорът на Холър периодично беше прекъсван от възраженията на Ландрет, но Саквил го изслуша докрай. После се замисли и протегна ръка.
— Дайте да я погледна тази клетвена декларация.
Адвокатът занесе копие от документа на съдийската маса, после даде екземпляр и на Ландрет. През следващите няколко минути съдията и прокурорът четоха декларацията. Бош беше открил свидетеля и бе взел контейнера с презервативи няколко дни преди това, когато най-после отиде в „Хейвън Хаус“ и плати на управителя петдесет долара за мобилния номер на Мастърс.