— Ще търся какво липсва. Виж, не ми се ще прекалено да те обнадеждавам. Сутринта прочетох всички репортажи във вестниците и не виждам нещата като тебе. Този човек е престъпник. Ти го познаваш тъкмо защото е такъв. Мога да ти обещая само едно ще прегледам всички тези материали и ще ти дам мнението си. Нищо повече.
Повдигна обемистата папка към Холър.
— Ако не открия липсващи елементи или радарът ми не засече нищо, просто ще ти върна папката. Comprende, hermano?2
— Comprende. Знаеш ли, навярно е трудно да си такъв.
— Какъв?
— Да не вярваш в преобразяването и изкуплението, в това, че хората могат да се променят. За тебе веднъж престъпник завинаги си остава престъпник.
Хари не обърна внимание на това обвинение.
— В „Таймс“ пише, че клиентът ти нямал алиби. Какво ще правиш по този въпрос?
— Има алиби. Рисувал е в ателието си. Само че не може да го докаже засега. Не е познавал Лекси Паркс, никога не я е виждал, нито е ходил в нейния квартал, камо ли в дома й. Абсурдно е да извърши такова нещо. Те са се опитали някак си да го свържат с мъжа й, — когато работел в Линуд — някакво гангстерско отмъщение, обаче няма нищо подобно. Дей’Куан е бил от Крипс, а мъжът и се е занимавал с Блъдс3. Няма мотив, защото не го е направил той.
— Не им трябва мотив. При сексуалните престъпления сексът е достатъчен мотив. Какво ще правиш с ДНК съвпадението?
— Ще го оспоря.
— Нямам предвид шашми като с О. Джей Симпсън. Има ли данни за нередности при третирането на пробата или проблем при анализа?
— Още не.
— Какво значи това „още не“?
— Подадох молба до съдията за извършване на независим анализ. Прокуратурата възрази, нямало достатъчно събран ДНК материал, обаче това са глупости и съдията се съгласи. Та сега анализират пробата в друга лаборатория.
— Кога ще имаш резултатите?
— Битката в съда ми отне два месеца. Съвсем наскоро им пратих материала и се надявам всеки момент да науча нещо. Там поне работят по-бързо от лабораторията на Шерифството.
Тази информация не впечатли Бош. Предполагаше, че анализът ще потвърди заключението на Шерифското управление — че ДНК материалът принадлежи на Дей’Куан Фостър. Следващата стъпка щеше да е третирането на пробата. Адвокатите постоянно възприемаха тази тактика. Щом доказателствата са срещу теб, компрометирай ги както можеш.
— Като оставим това, каква е твоята теория? — попита Хари. — Как се е озовал върху жертвата ДНК материал от клиента ти?
Холър поклати глава.
— Даже в моята лаборатория да потвърдят, че ДНК материалът е негов, пак няма да повярвам, че го е извършил той. Накиснали са го.
Беше ред на Бош да поклати глава.
— Божичко, та ти си по-опитен от повечето адвокати, които познавам, как можеш да вярваш в това?
— Може би тъкмо защото съм по-опитен — отвърна Холър. — Като се занимаваш с това толкова отдавна, колкото мен, започваш да усещаш кой те лъже. Нямам никакви доказателства, Хари, но интуицията ми подсказва, че тук нещо не е наред. Накиснали са го, има някаква инсценировка, и този човек не го е извършил. Защо не поговориш с него и да видиш какво ще ти подскаже интуицията?
— Още не — каза Бош. — Първо ще прочета следствените материали. Искам да знам абсолютно всичко за разследването преди да отида при него. Ако изобщо отида.
Холър кимна и след като Хари му обеща да му се обади, двамата потеглиха към различни изходи на паркинга. Докато чакаше да се отвори дупка в трафика на Трета улица, Бош вдигна поглед към Антъни Куин, разперил ръце, сякаш показваше, че няма нищо.
— И аз съм така — измърмори той.
Излезе на Трета и после зави надясно по Бродуей, прекоси центъра и навлезе в Китайския квартал. Намери място за паркиране на улицата и отиде да обядва в „Чайниз Френдс“. Още беше рано и заведението пустееше. Той отнесе папката на Холър на една ъглова маса и седна с гръб към стената, така че никой да не може да надзърта над рамото му. Не искаше някой да изгуби апетита си.
Поръча си, без изобщо да погледне менюто, после свали ластиците и разтвори папката.
Повече от двайсет години беше подготвял следствени материали за адвокати, които защитаваха хора, арестувани по обвинение в убийство, и знаеше всички трикове за всяване на объркване и заблуда. Можеше да напише наръчник за изкуството да превръщаш следствените материали в кошмар за адвоката. Навремето редовно променяше отделни думи в рапортите с такива, които или не се съгласуваха добре, или пък бяха безсмислени, а от време на време вадеше тонера от служебния ксерокс и копираните страници ставаха толкова светли, че бяха абсолютно нечетивни, или поне предизвикваха главоболие при опит да бъдат прочетени.