Отбеляза мястото, където Корнел обвиняваше Фостър, че е пребил до смърт Лекси Паркс и след това я е изнасилил. Още не беше чел рапорта за аутопсията, но въпросът на детектива за пръв път загатваше, че убийството е предшествало изнасилването. Ако фактите действително бяха такива, в случая се включваше цяла нова серия психологически фактори.
Продължи да чете. По-нататък се описваха опитите на Корнел и Шмит да открият връзка между Дей’Куан Фостър и Лекси Паркс или чрез мъжа й и неговата работа, което щеше да означава, че мотивът е отмъщение, или чрез случайно засичане на хищник и плячка, което по-точно се вписваше в профила и вида на престъплението. Усилията им обаче не се бяха увенчали с успех. Както сам казваше по време на краткия разпит, Фостър никога не бил стъпвал в Линудския участък на Шерифското управление, където допреди пет години работел Винсънт Харик. Детективите не успели да намерят доказателства за противното и наистина, нямаше логична причина един гангстер от Ролинг Фортис в Лаймърт Парк да се отдалечава по бандитски дела чак толкова на изток. Линуд влизаше в територията на Блъдс. Просто не се връзваше.
Корнел бе проучвал евентуалната връзка с Линуд и Харик, както и миналото на Фостър, а Шмит бе работила по теорията за „сексуалния хищник“. Нейната задача бе по-трудна, тъй като предполагаше, че Лекси Паркс някъде случайно е попаднала в радара на сексуален садист. Подобно на Корнел и Шмит, Бош вече беше прочел и видял достатъчно, за да е наясно, че убийството не е извършено импулсивно. Имаше категорични доказателства, че жертвата е била следена и че престъплението е планирано. Табелата с надпис „ПАЗИ СЕ ОТ КУЧЕТО“ бе изходна точка на тази хипотеза. Според следствените материали в къщата не бе имало куче и убиецът явно го бе знаел. Това означаваше, че домът на Орландо Авеню е бил наблюдаван. Други факти като изключената алармена система и нощното дежурство на съпруга потвърждаваха тази теория.
Шмит грижливо беше документирала действията на жертвата през шестте седмици преди смъртта й в опит да открие мястото, където са се пресекли пътищата на Фостър и Паркс. Бе изгледала стотици часове записи от камерите по пътя на Лекси, ала Фостър никъде го нямало в кадър. Бош знаеше, че в такъв момент едно разследване може да тръгне в грешна посока. Имаха арестуван заподозрян и съвпадение на ДНК. Други вече щяха да обявят разследването за приключено, но тези двама следователи си бяха свършили работата добросъвестно. Бяха търсили още доказателства и в процеса се бяха оставили да бъдат привлечени в тунела. Тунелът беше мястото, където зрителното поле се стеснява и следователят вижда само „питомното“, вместо да гони „дивото“. Хари се зачуди дали Шмит е търсила на записите и други лица освен това на Фостър.
Записа си да каже на Холър да поиска достъп до всички записи, които е проучила следователката.
В „Хронологията“ уклончиво се споменаваше за разпитан от Корнел свидетел, означен само като СА — съкращение за „свидетел по алибито“. В рапортите често се използваха съкращения с оглед безопасността на свидетели, които нямат официален статут на секретен информатор. СА можеше както да потвърждава, така и да опровергава алибито на заподозрения. В този документ се посочваше, че детективът се е срещнал със СА седем дни след ареста на Фостър и че разговорът им е продължил един час.
Бош прегледа останалите страници от „Хронологията“ и нищо друго не му привлече вниманието. Имаше рутинни записи за подготовката на случая за съда. Корнел и Шмит не бяха открили нищо, което пряко да свързва Фостър с жертвата, но разполагаха с неговата ДНК на местопрестъплението, а като се изключеше случаят с О. Джей Симпсън преди двайсет години, нямаше по-убедително доказателство. Корнел, Шмит и прокурорката, на която беше възложено делото, бяха готови за процеса. Бяха се представили успешно на предварителното изслушване през април и на делото бе даден ход.
Фактът, че прокурорът е жена, винаги осигуряваше предимство в дела за сексуални престъпления. Прокурорката се казваше Елън Таскър и с Бош бяха работили заедно по няколко големи случая в началото на кариерата й. Биваше си я и винаги се подготвяше добре за съда. Цял живот работеше в прокуратурата — не беше кариеристка, просто си вършеше работата. И си я вършеше както трябва. Хари не си спомняше някога да е губила дело.
Преди да продължи нататък, Хари се обади на Холър.
— Каза ми, че клиентът ти имал алиби, но просто не можеш да го докажеш.
— Точно така. Рисувал в ателието си. Често го правел — работел по цяла нощ. Само че работел сам. Как да го докажа?