— Какъв е най-сериозният проблем на обвинението?
— Според това, което знам в момента ли?
— Въз основа на онова, което си прочел.
Бош отпи от водката, докато премисляше отговора си.
— Пресечната точка.
— Какво значи това?
— Мотив и възможност. Те имат ДНК материал, който поставя твоя човек на местопрестъплението. Обаче как се е озовал там? Защо се е озовал там? Жената е водила доста активен обществен живот. Събрания в общината, заседания на градския съвет, обществени мероприятия и така нататък. Според рапортите следователите са изгледали стотици часове видеозаписи и няма нито един кадър, на който Лекси Паркс и Дей’Куан Фостър да са заедно.
Холър кимаше; разбираше как може да отиграе това.
— После пък имаш самото местопрестъпление — продължи Хари. — Направили са профил и престъплението съдържа всевъзможни психологически гадости. Как се връзва това с Фостър, поправил се бивш гангстер от Южен Лос Анджелис? Няма данни в миналото да е свързан с такива прояви на насилие. Може да е бил голяма клечка в Ролинг Фортис, само че това е съвсем друго.
— Това може да ми е от полза — заяви адвокатът. — Всичко това. Направо ще ги съсипя.
— Виж, тези неща смущават мен. Което не значи, че ще смутят съдебните заседатели и съдията. Казвам ти, твоят човек най-вероятно го е извършил. Аз просто ти обяснявам какво съм забелязал. И имам един въпрос.
— Да?
— ДНК на Фостър фигурира в щатската база данни заради оня арест по подозрение в изнасилване. Това също не се връзва.
— Не се връзва, понеже беше празна работа.
— Разкажи ми повече за случая.
— Жертвата била дрогирана и изнасилвана в продължение на няколко дни в една нелегална квартира за трафик на имигранти. И копелето, дето го направило, й татуирало надписа „Собственост на Ролинг Фортис“. Тя избягала и тъй като полицията нямала други улики, прибрали за разпит всички, за които имали данни за принадлежност към бандата. Не успяха да му го лепнат просто защото беше невинен.
— Кофти история. На процеса ще стане ли дума за нея?
— Не и ако зависи от мене. Обстоятелствата са съвсем различни. Онзи случай няма отношение към сегашното обвинение.
Бош кимна и отново се замисли защо се замесва в този случай и с този клиент.
— Е, утре ще разговаряме с него, и после? — попита Холър. — Какво ти трябва от мене?
Хари допи водката в чашата си. Не посегна към шейкъра. Искаше да е абсолютно трезвен, когато се прибере. В това отношение дъщеря му беше по-строга и от съпруга.
— Чакай да видим дали ще продължа тази работа и след разговора. Ако я поема, струва ми се, трябва да кажеш на съдията, че искаш достъп до всички видеозаписи, които са изгледали Корнел и Шмит. Те са търсили Дей’Куан. Аз обаче се питам кой друг може да се мярка на местата, на които е била Лекси Паркс.
Холър насочи показалец към него и поклати одобрително глава.
— Алтернативна теория за престъплението. Алтернативен заподозрян. Загрях. Бива си я тази тактика.
— Не, не я бива, или поне засега. И трябва да те предупредя. Утре няма да се държа любезно с твоя клиент. Той е обвинен в убийство и точно така ще се отнасям към него. Когато приключим, Фостър вече може да не иска да работя за тебе или за него.
Бош плъзна чашата си към бармана и се изправи. Видя, че някаква жена се озърта за свободно място, и й махна с ръка, че тръгва.
— Ще се видим утре в девет — каза на Холър. — Гледай да не се успиш.
— Не се бой — отвърна Мики. — Ще те чакам.
9
Елис и Лонг наблюдаваха от автомобил, паркиран до тротоара на Лас Палмас Авеню, западно от задния паркинг на „Мъсоу & Франк“. В купето цареше спокойно мълчание, идващо от години на седене в коли и наблюдаване на хора. Преди известно време Лонг беше влязъл в ресторанта и от отсрещния край на бара бе видял, че адвокатът разговаря с някого — човек, когото Лонг не познаваше. Затова, когато оглеждаше паркинга и забеляза същия тайнствен непознат да стои под лампата пред будката на пазача, рязко се надигна на предната дясна седалка.
— Ей го оня — посочи Лонг. — Човека, с когото Холър имаше среща.
— Сигурен ли си? — попита Елис.
— Да — потвърди партньорът му. — Иди ти. За всеки случай.
В случай че мъжът при будката е запомнил Лонг от бара. Ала нямаше нужда да довършват такива изречения.
Елис остави бинокъла на таблото и слезе от колата. Лонг се прехвърли зад волана. Пак за всеки случай. Елис влезе в паркинга и се вмъкна между два автомобила — преструваше се, че току-що е паркирал и отива в ресторанта. Изчака мъжът да получи ключовете си от пазача и да се насочи към колата си. После излезе с ръце в джобовете и тръгна по същата алея, по която се приближаваше непознатият — гладко обръснат, строен, с гъста сива коса. Най-вероятно около петдесет и пет годишен, макар че можеше и да е от онези скапани късметлии, които изглеждат по-млади от истинската си възраст.