Удроу Уилсън беше тясна улица в жилищен квартал, която се виеше по склона от отсрещната страна на Мълхоланд. След пет-шест завоя Лонг най-после зърна пред себе си познатите светлини на черокито, намали и продължи да поддържа дистанцията. Джипът скоро отби под осветен навес до светлосин фолксваген костенурка. Лонг го подмина, без да намалява скоростта.
След втория завой нагоре по склона отби, изключи от скорост и провери джиесема си за пропуснати повиквания или есемеси от Елис. Нямаше нищо. Изчака три минути, угаси фаровете и се спусна обратно покрай къщата на непознатия — малка, издигаща се над склона сграда с изглед към сияещите светлини на града.
Запомни номера на фолксвагена. Освен това забеляза, че на тротоара е изнесен контейнер за смет.
На Холър не му вървеше с жената на съседния стол и преглъщаше поражението си с водка. Скрит сред навалицата, Елис го наблюдаваше в огледалото зад бара. Държеше бутилка бира като част от камуфлажа, но не пиеше. Никога не близваше алкохол.
Жената, която сваляше адвокатът, беше най-малко петнайсет години по-млада от него, а Холър нарушаваше основното правило при свалки с по-млади жени. Избягвай всякакво напомняне за възрастовата разлика — особено огледало зад бар.
Елис усети, че джиесемът в джоба му вибрира, и излезе в задния коридор. Влезе в една от телефонните кабини, остави шишето на пода, затвори вратата и прие повикването.
— Обектът се прибра вкъщи и май повече няма да излиза — съобщи Лонг.
— Къде?
— Горе на хълмовете. Бива си я къщата за полицейска заплата.
— Сигурен ли си, че няма да излиза?
— Не. Ако искаш да остана да го наблюдавам, още съм в района. Мога да се върна.
Елис се замисли. В главата му се оформяше план. Краткосрочен. Имаше нужда от Лонг в ресторанта. Докато доизчистваше детайлите, партньорът му наруши мълчанието.
— Идентифицирах го.
— Как? Кой е?
— Отпред беше паркирана друга кола, но когато я проверих, информацията пак беше скрита. Само че на тротоара има кофа за смет. Измъкнах две торби, отдалечих се и прерових боклука. Открих поща. Името му е едно такова странно — Йеронимус Бош. Всички писма са адресирани до него.
— Йеронимус. Като художника.
— Какъв художник?
— Няма значение. Върни се тук. Имам план да забавим нашия човек в „Мъсоу & Франк“.
— Дай ми петнайсет минути.
— Опитай да ги сведеш до десет. Май се кани да си ходи.
Елис затвори, вдигна бирата си и се върна на бара в стария салон. Холър още беше там, но жената, която допреди малко сваляше, я нямаше и на нейното място седеше мъж с бяла тениска и черно кожено яке. Адвокатът размахваше сребриста кредитна карта и се опитваше да привлече вниманието на бармана. Готвеше се да си върви.
Елис се пресегна между двама клиенти и остави бутилката си на бара. После се качи по стълбището и излезе от ресторанта. По обратния път към Лас Палмас Авеню видя потъналия в сенки пешеходен вход на обществен гараж, където можеше да чака Лонг и в същото време да наблюдава паркинга на „Мъсоу & Франк“.
Докато навлизаше в мрака, едва не се препъна в нещо. Разнесе се шумолене, последвано от изпъшкване.
— Мамка му бе, човек, това си е мойто място!
Елис бръкна в джоба си, извади джиесема си, включи дисплея и го насочи надолу. Някакъв мъж се измъкваше от мръсен спален чувал, проснат на бетонната настилка. Натъпканите му в найлонови пликове вещи бяха опрени на стената. Елис погледна назад и не забеляза никого на улицата. На ресторантския паркинг също нямаше и следа от Холър. Той отново се обърна към бездомника, взе решение и докато мъжът се изправяше на четири крака, го изрита в ребрата. Усети вибрациите от удара по целия си крак и разбра, че му е строшил някоя кост. Бездомникът се просна по гръб и издаде звук на ранено животно. Преди да успее да извика, Елис с цялата си тежест скочи върху гърлото му и му премаза гръкляна. След това се отдръпна и заби петата си в горния край на носа му. Нещастникът се отпусна безмълвно.
Елис прибра телефона в джоба си и зае позиция в ъгъла, откъдето можеше да наблюдава излизането на Холър. Съвсем скоро го видя да се появява от задния вход на ресторанта и процеди:
— По дяволите!
Докато плащаше на пазача и си взимаше ключовете, адвокатът не проявяваше признаци на алкохолно опиянение. Елис позвъни на Лонг.
— Къде си бе, мама му стара?
— На две минути от тебе. Току-що завих по Холивуд Булевард.
— Ще чакам на същото място. Включи радиото.
— Добре. Защо?
Елис прекъсна връзката, без да отговори. Забеляза, че докато крачи към линкълна си, Холър приказва по мобилния си телефон. Елис бръкна в джоба си, извади втори джиесем и го включи. Винаги носеше резервен, от който после можеше да се отърве. Докато го чакаше да зареди, зад него се разнесе гъргорене, което отекна в затвореното бетонно пространство. Той се обърна и отново заби петата си в мрака, където знаеше, че лежи бездомникът. Обувката му улучи плътна маса и гъргоренето утихна.