— Може ли да вляза?
— Естествено. Отключено е.
Той отвори вратата. Дъщеря му напъхваше спален чувал в голям платнен сак на колела. До екскурзията останаха още няколко дни, но тя подготвяше всичко от списъка, който им бяха дали в училище.
— Вечеряла ли си? — попита Бош. — Взех храна от „Панера“6.
— Вечерях. Ти не се обади, затова си направих сандвич с риба тон.
— Можеше да ми пуснеш есемес.
— Ти също.
Хари реши да не задълбава повече в практиките им на общуване. Не искаше да се карат. Посочи сака и пръснатата на пода екипировка за къмпингуване.
— Вълнуваш ли се?
— Не особено — отвърна Мади. — Всъщност нямам никакъв опит с къмпингуването.
Бош се зачуди дали това е критика към него. Никога не я беше водил на къмпинг. Самия него никога не го бяха водили на къмпинг, ако не се броеше спането в палатки и окопи във Виетнам.
— Е, сега ще се научиш — каза той. — Ще си с приятели и ще се забавлявате.
— С хора, които сигурно повече няма да видя след като завърша — отбеляза дъщеря му. — Не знам защо… Искам просто да кажа, че екскурзията би трябвало да е по желание. А не задължителна.
Бош кимна. Настроението и явно щеше да става още по-мрачно с всеки негов следващ опит да я ободри. Вече му се беше случвало.
— Виж, имам да чета едни неща — каза той. — Лека нощ, миличка.
— Лека нощ, тате.
Хари се приближи до нея и я целуна по темето. После посочи големия сив сак на пода и каза:
— Мисля, че трябва да носиш спалния чувал отделно. Иначе ще ти заеме прекалено много място.
— Не — отсече Мади. — Казаха всичко да е само в един сак и не успях да намеря по-голям.
— Добре, извинявай.
— Тате, колко си пил, между другото?
— Едно мартини. С чичо ти. Аз си тръгнах, той остана.
— Сигурен ли си?
— Да. Понеже имам работа. Е, лека нощ.
— Лека нощ.
Бош излезе, затвори вратата и си напомни, че дъщеря му е на етап от живота си, в който е подложена на силен стрес. Мади се учеше да се справя с това, но когато изпускаше парата, той често ставаше обект на атаките й. Не можеше да я обвинява и не биваше да се разстройва. Само че е лесно да се каже…
Съжаляваше, че беше хвърлил чичо Мики на акулите.
Отиде в кухнята да вечеря. Сам.
11
Цъфна на адвокатското гише във фоайето на централния мъжки затвор точно в 9.00, но Мики Холър го нямаше. До гишето стоеше млада жена с куфарче.
— Господин Бош? — каза тя, когато Хари се приближи.
Той не отговори веднага. Още не беше свикнал да се обръщат към него с „господин“.
— Същият — отвърна накрая.
Жената му подаде ръка. Хари трябваше да премести папката, която носеше, под другата си мишница, за да се ръкува.
— Аз съм Дженифър Аронсън. Работя при господин Холър.
Даже да се бяха срещали, Бош не си я спомняше.
— Той трябваше да ме чака тук.
— Да, знам. В момента е зает, но аз ще ви вкарам при господин Фостър.
— Не трябва ли да ме придружава адвокат?
— Аз съм адвокат, господин Бош. И съм помощник-адвокат в този процес. Вършила съм доста работа по вашето гражданско дело.
Бош осъзна, че я е оскърбил. Подведен от възрастта й — тя най-вероятно още нямаше трийсет, — я беше помислил за секретарка на Холър.
— Извинявайте. Обаче очаквах да се срещна с него. Къде е той?
— Излезе нещо спешно, което ще го забави, но ще се опита да дойде при първа възможност.
— Това не ме устройва. Ще му позвъня.
Хари се отдръпна от гишето, за да се обади по телефона. Аронсън го последва.
— Не можете да се свържете с него. Хайде да влезем и да започнем разговора, а господин Холър ще пристигне веднага щом се освободи.
Бош затвори, след като записаният глас на Холър му предложи да остави съобщение, и погледна Аронсън. Виждаше, че го лъже или крие нещо.
— Какво се е случило?
— Моля?
— Къде е той? Криете нещо от мене.
На лицето й се изписа разочарование, че не е успяла да го заблуди.
— Добре де, той е в градския затвор — накрая призна тя. — Снощи го арестуваха по изфабрикувано обвинение в шофиране в нетрезво състояние. Платих му гаранцията и всеки момент ще го освободят.
— Аз бях с него снощи. — Бош повдигна вежди. — По кое време се е случило?
— Към десет.
— Защо казвате, че обвинението е „изфабрикувано“?
— Защото ми позвъни, когато го принудиха да спре, и ми обясни всичко. Каза, че вероятно са го причаквали пред „Мъсоу & Франк“. Често се случва. Целенасочено наблюдение. Постоянно накисват разни хора.
— Пиян ли е бил? Аз си тръгнах към седем и половина осем. Той е останал поне още два часа.