— Каза ми, че не е пиян и че щял да се разстрои, ако ви съобщя всичко това. Моля ви, хайде да влезем и да започнем разговора.
Бош поклати глава. От цялата тази история започваше да му писва.
— Дайте да вършим работа — отстъпи той.
— Ще ви трябва това писмо. Аронсън бръкна в куфарчето си и му подаде сгънат лист. Тук се казва, че сте следовател и работите при господин Холър по този случай. Формално ще работите под ръководството на Денис Войчеховски, който има лиценз за частен детектив.
Бош разгъна листа и бързо го прочете. Оттук нататък нямаше връщане. Знаеше, че ако приеме тези условия и използва писмото, за да получи достъп до затвора, официално ще стане следовател в полза на защитата.
— Сигурна ли сте, че ще ми трябва?
— Ако искате да влезете и да се срещнете с господин Фостър, ще имате нужда от правен статут.
Хари прибра листа в джоба на сакото си и каза:
— Добре, да вървим.
Дей’Куан Фостър изобщо не отговаряше на представите на Бош. Заради жестокостта, с която беше извършено убийството на Лекси Паркс, Хари очакваше да види мъж с внушителен ръст и мускули. Това нямаше нищо общо с действителността. Фостър беше слаб и по-голямата с поне два номера затворническа униформа му висеше. Бош осъзна, че погрешната му представа се дължи на предубедеността му във вината на Фостър.
Надзирателят настани обвиняемия на стола от отсрещната страна на масата, свали му белезниците и излезе от малкото помещение.
Фостър носеше косата си на стегнати афро плитки. Отляво на шията му беше татуирана целувка с червило. От другата страна имаше татуировка със синьо мастило, която Бош не можеше да различи ясно на тъмнокафявия фон на кожата му. Фостър явно се смути от появата на двама души. Младата жена побърза да представи себе си и Бош.
— Господин Фостър, не съм сигурна дали си ме спомняте. Аз съм Дженифър Аронсън и работя при господин Холър. Бях с него, когато ви предявиха обвинението, и на предварителното изслушване също.
Фостър кимна — спомняше си я.
— Адвокатка ли си?
— Да, аз съм помощник-адвокат по вашето дело. А това е господин Бош, който е нашият следовател по този случай. Той иска да ви зададе някои въпроси.
Хари не си направи труда да я коригира. Още не беше дал официалното си съгласие въпреки съдържанието на писмото.
— Къде е Холър? — попита Фостър.
— В момента е възпрепятстван поради друг случай — отвърна Аронсън. — Но възнамерява да дойде преди господин Бош да е приключил.
„Възпрепятстван поради друг случай“ — помисли си Бош. Е, можеше да се каже и така.
Фостър погледна Бош и онова, което видя, явно не му хареса.
— Мязаш ми на кука — отбеляза той.
Хари кимна.
— Бях.
— В ЛАПУ ли?
Бош кимна повторно.
— Майната ти — изсумтя обвиняемият. — Искам друг да работи по моя случай. Не ща ник’ви ушави от ЛАПУ.
— Първо, господин Фостър, вие нямате право на избор — намеси се Аронсън. — И второ, господин Бош е експерт в разследванията на убийства и е един от най-добрите в тази област.
— И пак не ми харесва — упорстваше арестантът. — В южните квартали ченгетата не си мърдат пръста, като очистят някой. Навремето, като бях в бандата, за пет години изгубихме девет момчета и ЛАПУ не арестува никой, нямаше процес, нищо.
— Аз не съм работил в южните квартали — заяви Хари.
Фостър демонстрира презрението си, като скръсти ръце и завъртя главата си наляво. Сега Бош ясно видя татуировките от дясната страна на шията му — обичайния символ на Крипс, шестица в центъра на шестолъчна звезда, образувана от два триъгълника. Знаеше, че върховете на звездата означават нещата, на които уж е основана бандата — живот, вярност, любов, знание, мъдрост и разбиране. До символа имаше стилизиран текст: „Туки RIP“. Бош знаеше и кой е Туки — Стенли Уилямс, един от основателите на бандата, екзекутиран в „Сан Куентин“.
— Твърдите, че не сте извършили убийството, в което ви обвиняват — започна Хари. — Ако е вярно, мога да ви помогна. Ако лъжете, ще ви навредя. Чисто и просто. Ако искате да се заема, ще го направя. Не е заложен моят живот.
Фостър светкавично се завъртя към него.
— Майната ти, ченге. Щом си от ЛАПУ, не ти пука дали съм невинен. Само и само да имате на кой да го припишете, друго не ви интересува. Викате си, ако не съм извършил това, трябва да съм извършил нещо друго, тогаз к’во пък, по дяволите, няма значение.
Бош се обърна към Аронсън и каза:
— Ние тук ще се оправим. Защо не идете да потърсите Мики и да го доведете?
— Мисля, че е по-добре да остана тук, докато провеждаме този разговор — възрази младата адвокатка.