— Водачът му обиколи с него колата на заподозрения и кучето реагира на багажника.
— Как се казва кучето?
— Май че Козмо.
— Каква беше колата на господин Хенеган?
— Стара тойота „Камри“.
— Значи Козмо ви е показал, че в багажника има наркотици.
— Точно така.
— И вие сте го отворили.
— Позовахме се на реакцията на кучето като достатъчно основание да претърсим багажника.
— Открихте ли наркотици, полицай Санчес?
— Открихме чанта с нещо, което приличаше на метамфетамин, както и чанта с пари.
— Колко метамфетамин?
— Малко над едно кило.
— А колко бяха парите?
— Осемдесет и шест хиляди долара.
— В брой?
— Да.
— И тогава сте арестували господин Хенеган за притежаване на наркотични вещества с цел разпространение, нали така?
— Да, тогава го арестувахме, прочетохме му правата и го отведохме в Южното бюро.
Холър кимна. И пак гледаше бележника си. Бош разбираше, че Мики сто на сто крие някакъв коз. И той го изигра, когато съдията повторно го подкани да продължи.
— Да се върнем на кръстовището. Преди малко вие свидетелствахте, че господин Хенеган е завил надясно на червен светофар, след като е спрял и се е уверил, че пътят е чист. Правилно ли съм ви разбрал?
— Да, напълно.
— И с това не е нарушил закона за движение по пътищата, нали?
— Да не е.
— Ами тогава, щом не е нарушил закона, защо му сигнализирахте и го спряхте?
Санчес за миг погледна към прокурора, който седеше на масата срещу Холър и до този момент не се беше обаждал, но Бош го бе забелязал да си води записки по време на разпита.
Погледът на Санчес му подсказа, че тъкмо тук Холър е открил слабото място в делото.
— Ваша чест, бихте ли помолили свидетеля да отговори на въпроса, а не да търси отговора от прокурора? — обърна се Мики към съдията.
Съдия Йерид отново се наведе напред и нареди на Санчес да отговори. Полицаят поиска да му повторят въпроса и Мики го направи.
— Беше по Коледа — отвърна свидетелят. — По това време на годината винаги раздаваме талони за пуйки и аз ги спрях да им дам талони.
— Талони за пуйки ли? — Холър вдигна вежди. — Какви са тия талони за пуйки?
2
Спектакълът на Адвоката с линкълна доставяше искрено удоволствие на Бош. Холър ловко беше разкрил за протокола всички подробности за ареста, а сега се връщаше към ахилесовата пета на делото и се канеше максимално да се възползва от нея. На Хари му се струваше, че знае защо прокурорът е мълчал през цялото време. Не можеше да промени фактите. Всичко щеше да зависи от начина, по който по-късно ги представеше пред съдията.
— Какви са тия талони за пуйки, полицай Санчес? — повтори Холър.
— Ами, в Южен Лос Анджелис има една верига супермаркети, „Литъл Джонс“ се казва, и всяка година около Деня на благодарността и Коледа ни пращат талони за безплатни пуйки. И ние ги раздаваме на хората.
— Искате да кажете, че им ги подарявате, така ли? — доизясни Холър.
— Да, подаряваме им ги — потвърди Санчес.
— Как избирате на кого да подарите талони за пуйки?
— Оглеждаме се за извършени добрини, за хора, които спазват закона.
— Например шофьори, които спазват закона за движение по пътищата.
— Точно така.
— Значи в този случай сте спрели господин Хенеган, защото правилно е завил на червен светофар, така ли?
— Да.
— С други думи, сте спрели господин Хенеган, защото не е нарушил закона.
Санчес пак погледна прокурора с надежда за някаква подкрепа, но след като не получи такава, се помъчи да се справи сам.
— Не знаехме, че е нарушител, докато съучастникът му не побягна и не открихме наркотика и парите.
Даже Бош виждаше, че това твърдение е смехотворно. Обаче Холър нямаше намерение да го остави току-така.
— Полицай Санчес, задавам ви съвсем конкретен въпрос — продължи той. — Преди да включите лампата и сирената на патрулката, за да спрете господин Хенеган, вие не сте видели той да извършва нещо нередно, нещо незаконно. Така ли е?
— Така е — измърмори свидетелят.
— Моля, отговорете ясно за протокола — настоя Холър.
— Да, така е — измъчено, но високо повтори Санчес.
— Нямам повече въпроси, ваша чест.
Съдията попита прокурора, когото нарече „господин Райт“, дали ще подложи свидетеля на кръстосан разпит и Райт предпочете да се въздържи. Фактите си бяха факти и каквото и да попиташе, нямаше да ги промени. Йерид освободи полицай Санчес и се обърна към защитата.
— Това изслушване се провежда по ваше искане, господин Холър. Готов ли сте да изложите тезата си?