Венета Райкова — Инсомния
На Патрик, за да вярва, че чудесата съществуват
1
Май 2016 г.
Даниела поклащаше бедра в ритъма на музиката на едно от най-впечатляващите партита, на които беше ходила през последните десет години. А тя беше ходила на много! Като модел на „Плейбой“ получаваше покани за всичко, на което момиче като нея си струваше да присъства. Тази вечер така нареченото светско общество се беше събрало в бара на последния етаж на известен хотел в центъра на столицата. Шампанското беше „Дом Периньон“, а хайверът — добре изстуден и от най-скъпият — руски.
— Какво празнуваме? — попита я русото симпатично момиче до нея.
— Ергенската вечер на онзи бизнесмен — Даниела посочи с поглед към един от мъжете в бара.
— Ясно! Чака ни страхотна нощ! Ти май не се сещаш коя съм, а?
— Не, да ти кажа честно — отвърна Даниела и впи сините си очи в блондинката пред себе си.
— Е, толкова ли съм се променила? Аз съм Веси, снимахме рекламен каталог заедно на морето преди шест-седем години. Ти беше гадже с фотографа, а аз с асистента му.
— Божеее, не можах да те позная! Здравей, миличка! — Даниела я прегърна сърдечно и я разцелува по бузите.
— Знам, качила съм две-три килца, но нали наскоро родих! Планирала съм да направя една пречистваща диета и скоро пак ще съм във форма.
— Да, прочетох, че си се омъжила за онзи красавец актьор и си родила. Честито!
— Между нас да си остане, от седмица сме разведени. Не казвай на никого.
— Е, на кого да кажа? Ама не се ли оженихте едва преди година? — опита се да надвика музиката Даниела.
— Да, това ми беше най-голямата грешка! Никога не се жени за български актьор. Бедни са като църковни мишки. Един-двама взимат добри пари, но по-голямата част гладуват. Моят седеше по цял ден вкъщи и чакаше да му се обади някой продуцент и да го вземе за „голямата роля“, но така и никой не му се обади. Свършихме парите и се разведохме. Това е цялата истина. Но да си остане между нас. — Веси надигна чашата си с ледено шампанско.
— Разбира се — обеща Даниела и й се усмихна.
— Много ми приличаш на Джиджи Хадид, имаш нейните нацупени плътни устни и сини очи. И косата ти е като нейната — светла и на вълни! С тази безупречна външност сигурно още изкарваш добри пари от снимки?
— Благодаря ти за комплимента! Тя е една от трите най-известни манекенки в света в момента! Ех, ако можеше и нейните пари да имам, а не само визията й…
— Не вървят ли нещата? — изненада се Веси.
— Не, няма пари напоследък. Толкова ми липсват старите славни времена. Когато започвах преди десет години, имаше реклами, ревюта, а сега нищо не се произвежда и нищо не се рекламира. Тази криза съсипа всичко!
— Гадже нямаш ли си, за да те издържа? — полюбопитства Веси.
— Точно сега не. Оглеждам се за нещо ново и заможно!
— И аз! Дано тази вечер да ни се отвори парашутът! Не трябва да губим време, че виж каква конкуренция имаме.
Двете се изкикотиха, направиха предвзети муцунки и предизвикателно надигнаха чашите си с шампанско. А после впериха замечтани погледи в златните кубета на „Александър Невски“ с надеждата щастието да им се усмихне тази вечер и да си хванат по някой паралия! Но около тях имаше поне още трийсетина красавици, залепили най-сексапилните си усмивки на старателно гримираните си лица, всяка една от тях дошла със същата цел. Диджеят пускаше последните хитове и всички те се поклащаха предизвикателно в ритъма на музиката като в транс. От време на време отиваха до тоалетните, за да оправят гланца на устните си и за линия кокаин. Момичета бяха млади и горещи, а мъжете — богати и успели. Перфектна комбинация за перфектна вечер!
Някакъв красив непознат се приближи до Даниела. Не й се представи, а направо й предложи:
— Искаш ли да продължим вечерта на друго място?
— Партито едва започна, защо да ходим на друго място? — отвърна Даниела, докато оглеждаше скъпите му дрехи.
Беше облечен със светли дънки, меки мокасини и риза с типичния животински принт на Cavalli. Часовникът на ръката му беше Patek Philippe от солидно розово злато. Тя знаеше цената на този модел — 51 хиляди долара. Беше се обучила да познава скъпите часовници, знаеше каталозите им наизуст и те бяха критерият, по който определяше с кой мъж нямаше да си губи времето. Този определено не беше голтак и ако си изиграеше картите добре, нямаше да се чуди кой ще я заведе на море това лято. В лицето не беше нещо особено, но тялото му си го биваше — и през дрехите ставаше ясно, че е мускулесто и добре тренирано. Усмихна му се и го погледна в очите. Погледът му не й хареса — студен и малко налудничав, но си каза, че може и да не го е преценила добре.