— Хайде да продължим всички в спалнята.
— Ами добре — отговори му самоуверено, макар да имаше малки колебания за групов секс ли ставаше въпрос и как щеше да се впише той.
Излязоха от басейна и в приповдигнато настроение се запътиха към къщата. Жоро ги заведе в спалнята. Голяма и богато обзаведена като за крал. На масичка със златен обков имаше линии бял прах. Жоро го попита:
— Искаш ли кокаин?
— Иска ли питане?! — веднага отговори Борис, макар че досега не беше пробвал, но за нищо на света не искаше да го вземат за мухльо.
После започна една несравнима с нищо вакханалия. Жоро, Борис и петте манекенки, кокаин и много групов секс. За Борис всичко, което се случваше в тази къща, беше ново като преживявания и емоции. По-хубаво дори и от най-смелите му мечти. Искаше му се времето да спре и никога да не излезе от този палат на чудесата. Никой не знаеше колко часа са минали. Всички лежаха изтощени, кой по леглата, кой по пода, застлан с пухкав светъл мокет. Жоро пръв се освести и каза:
— Време е за вечеря.
Стана, сложи си копринен халат и отвори едно от нощните шкафчета. Извади дебела пачка и преброи от нея еднакви суми за петте момичета, които си тръгнаха доволни.
— Тия манекенки ли са, или проститутки? — не се стърпя Борис.
— То е едно и също — разсмя се Жоро. — Сега ставай, отиди в банята на първия етаж, вземи си душ. После се отбий в гардеробната ми и виж дали ще ти стане нещо от моите дрехи. Така като гледам, един ръст сме, обличай се и да ходим да вечеряме, че огладнях.
Навън вече беше тъмно, когато Борис тръгна по дългия коридор. Докато вървеше, гледаше през прозорците към силно осветената градина и басейна. Не беше предполагал, че подобен лукс е възможен. Как само си живееха някои хора…
След като си взе душ в банята на първия етаж, облече белия халат, който видя да виси на вратата, и се върна в коридора. Там вече го чакаше икономката. Заведе го до гардеробната и му показа шкаф, в който имаше ново бельо и чорапи. Даде му и нова риза.
— Тези дънки „Версаче“ господин Василев не ги е обувал, реши, че не му харесват, след като ги купи. Само съм ги изгладила и си стоят така на закачалката, пробвайте ги — предложи тя и тихо излезе.
Борис се зае да облича скъпите дрехи. Със смайване заразглежда гардеробната, голяма колкото техния апартамент. Толкова дрехи на едно място не беше виждал и в магазин. Купища ризи и сака във всички възможни цветове, подредени изрядно на закачалки. Дънки и панталони, групирани по цветове на щендерите. Отвори шкафчетата с тениски и спортни блузи — само маркови и скъпи. А обувките?! Бяха безброй, лъснати и наредени внимателно като шишенца в аптека. Погледна в стъкления шкаф и онемя пред подредените като на изложба часовници. Не разбираше нищо от марки, но се зачете — Patek Philippe, Versace, Cartier, Rolex… Сигурно вещите и дрехите в цялата гардеробна надхвърляха милион. Пари, за които родителите му трябваше да работят няколко живота. Не завидя на Жоро, напротив, зарадва му се на късмета и си пожела един ден и той самият да притежаваше такива скъпи вещи. Почувства се като в храм. Не че знаеше какво е усещането, защото никога не беше стъпвал в църква. Не вярваше в Бог, не вярваше в нищо, защото цял живот беше наблюдавал света единствено през прозореца в „Люлин“. До този момент.
Сети се, че трябва да побърза. Премести документите, телефона и ключовете си в джоба на новите дънки. А старите дрехи нави на руло и изхвърли в кошчето, което видя под голямата тоалетка с огледалото. На тоалетката бяха наредени купища парфюми. Избра един, чието флаконче му хареса най-много, и без да чете името му, се напръска обилно. Направи му впечатление, че никъде нямаше женски дрехи и принадлежности, което означаваше, че Жоро живее сам. Разведен или никога не се е женил, щеше да разбере, когато му дойде времето, не искаше да задава повече от необходимите въпроси. Загаси осветлението и отиде направо в хола. Там нямаше никого, затова седна на удобния кожен диван и пусна телевизора. Започна да сменя каналите и остана на спортния. Тъкмо се заслуша в резултатите от футболните мачове, когато влезе Жоро и го попита:
— От кой отбор си?
— ЦСКА.
— Браво, само така! И аз съм от ЦСКА, ще те водя на мач, имам абонамента карта за ВИП ложата, ще ти вземем и на теб една. Хайде сега да тръгваме, умирам от глад. Чакай, щях да забравя!