Жоро взе един телефон последен модел, оставен на масата в хола, и му го подаде.
— Този е за теб. Вече ще си говорим само по него. Той ти е единствено за разговори с хора от фирмата, няма да звъниш от него на друг.
— Разбрано.
Борис прибра внимателно телефона в джоба си, никога не беше имал толкова скъпа вещ. После двамата излязоха от палата, прекосиха градината и пред портата видяха бодигардовете да ги чакат. Разпределиха се в двете коли и потеглиха в приповдигнато настроение към центъра на града. Спряха пред един от най-снобските ресторанти. Охраната веднага отцепи входа и двамата влязоха. Управителят с усмивка ги настани на най-хубавата маса. Сервитьорите се защураха кой с меню, кой да налива минерална вода в чашите.
— Както обикновено ли, господин Василев?
— Да, давай от всичко. Тази вечер съм с един приятел от детството, така че гледай да не се изложите пред него! — със строг глас каза Жоро на сервитьора.
След минути на масата започнаха да се подреждат всевъзможни салати и предястия. Донесоха две чаши с уиски и лед…
По същото време в пицарията в „Люлин“ Даниела приключваше с голяма пица асорти.
— Как я изяде цялата? Къде я побра? — попита я Стефан.
— Аз по толкова ям.
— Диети не пазиш ли?
— Не, защо са ми, не съм имала досега проблеми с килограмите.
— Ами нали ще те снимам, не искам да имаш корем.
— Наистина ли ще ме снимаш?
— Щом съм ти казал!
— Ти за кое списание работиш?
— За „Плейбой“.
— Така лиии? — Даниела не можа да скрие изненадата си.
— Да, искам да ти направя пробни снимки.
Информацията й дойде като гръм от ясно небе. Замълча и се замисли. Не беше очаквала той да е фотограф на голи жени. Тя самата не искаше да се снима така. А толкова много надежди възлагаше на този мъж. Че ще я снима за някое модно списание, че ще я уреди да вземе много пари и тя ще се изнесе най-после от „Люлин“. И сега беше като попарена. Всичко рухна. Даниела взе една салфетка и избърса устата си. Не че имаше нужда, просто не знаеше какво да прави с ръцете си. Стефан я наблюдаваше.
— Ти да не се притесни нещо? — попита той.
— Що? Притеснена ли ти изглеждам? — взе отбранителна позиция тя.
— Ами млъкна нещо.
— К’во да ти кажа?
— Готова ли си за такава фотосесия?
— Не съм си мислила по въпроса. Но колко плащат да се снимаш за корицата? — реши да се информира по най-важния въпрос Даниела.
— Ти пък! — Стефан се разсмя. — Няма как да излезеш на корицата веднага, там пускат само големи звезди, а теб още никой не те знае.
— К’во ми предлагаш тогава? — войнствено го изгледа тя.
— Ами да направим пробна фотосесия. Ако шефовете харесат снимките, ще ги пуснат в някоя от рубриките.
— Не ме кефи.
— Имаш време да помислиш. Искаш ли да ходим в нас?
— Може — без да се замисли отговори Даниела. И без това нямаше какво да прави.
Стефан плати сметката и двамата се качиха в стария му „Опел“. Мълчаха през целия път до Студентски град, всеки зает с мислите си. Даниела се чудеше как да постъпи, дали да захвърли дрехи и задръжки и да се снима, или да прояви предпазливост и да забрави за тази идея. Стефан си мислеше какво трябва да носи на фотосесията утре. Щяха да снимат едно момиче голо насред гората и се чудеше каква техника да вземе. Дали от тази вечер да не си подготви всичко, та да не забрави утре сутринта нещо? После се заслуша в ръмженето на колата. Не се ли беше появил някакъв нов шум? Сигурно пак ще трябва да влиза в сервиз и да вади пари за ремонт! Това не му хареса и настроението му отиде по дяволите. В този момент Даниела се чудеше защо не говори с нея?! Не трябва ли да я умолява да се снима?! Що за човек?! Явно изобщо не му пука за нея! Ама и защо да му пука, каква му е тя на него? Сигурно има поне сто мацки на разположение с тази професия…
Слязоха от колата и влязоха в блока. Качиха се в асансьора все така мълчаливо. Той си мислеше за колата, а тя — колко е несправедлив към нея животът.
В апартамента Стефан я попита какво ще пие, а тя му отговори — каквото и той. Сипа две чаши с водка и донесе кола от хладилника. Запалиха цигари и пуснаха телевизора. Не намериха нищо интересно за гледане и го оставиха на някакъв музикален канал. Поговориха малко и после се преместиха в спалнята. Тя не беше голяма. Леглото беше дървено и паянтово. Чаршафите — стари и на места скъсани и шити. Даниела се зачуди какво прави тук с този мъж. Но Стефан не й даде много време за размисъл. Помогна й да се съблече, съблече се и той и после я чука така, както само той умееше. На Даниела й харесваше сексът с него, защото преди го беше правила само с момчета на нейните години, а Стефан беше опитен и знаеше как да я накара да се чувства наистина добре. Беше се сгушила в него, когато й предложи: