— Ако искаш, остани да спиш тук?
— Амиии… — Даниела се замисли, че дори да не се прибере, никой нямаше да забележи. — Добре, ще остана.
4
На другата сутрин алармата на телефона ги събуди в 7 часа. Даниела запротестира, че е много рано и не й се става. А Стефан се надигна от леглото и каза, че той трябва да ходи на работа.
— Ако искаш, остани да си доспиш. А ако искаш, ела с мен да видиш как снимам и как преминава една фотосесия.
Даниела се протегна мързеливо, не се беше наспала още, но пък й беше интересно какво се случва на един снимачен ден. Изрита чаршафа и стана.
— Ще дойда! А имаш ли нещо за закуска? Или ще се върнем в леглото за сутрешен секс?
— Намажи си филия с лютеница, аз влизам да си взема душ. Не бива да закъсняваме.
Даниела отиде в кухнята и отвори хладилника. Вътре нямаше кой знае какво. Сирене, яйца, буркан със сладко и този с лютеницата. Извади го, взе си филийка хляб от кутията и започна да размазва лютеницата върху нея. След това лакомо я изяде. Стефан излезе от банята и тя се запъти натам.
Банята не беше нещо особено. Стари и захабени плочки, изгубили цвета си. Обикновена мръсна мивка, огледало и чашка за четки за зъби. Вътре имаше само една. Даниела отвори вратата и се провикна:
— Случайно да имаш нова четка за зъби?
След минута Стефан й донесе. Тя му благодари и разкъса опаковката й. Подаде му да я изхвърли и се върна да довърши сутрешния си тоалет. После отиде в спалнята, облече дрехите си от вчера, просто защото нямаше какво друго. Не й стана приятно, но нищо не можеше да направи. Това само допълнително вкисна настроението й от ранното ставане. Изкара си го на фотографа:
— Как пък веднага имаше четка за зъби? Или винаги си готов някой модел да преспи в дома ти?
Стефан изобщо не обърна внимание на заяждането й. Подреждаше в чантата техниката за фотосесията. Когато всичко беше готово, се обърна към не я и й каза, че е време да тръгват.
По пътя мълчаха. Даниела го гледаше крадешком. Не й харесваше на външност. Нямаше хубава кола, а апартаментът му беше кофти и на кофти място. Какво тогава правеше с него? Нали щеше да направи големия скок веднага щом завърши гимназия? Нали беше планирала да се измъкне от мизерията и да започне да изкарва купища собствени пари?! Да живее в страхотен апартамент и да спи до обед?! Искаше да има всичко веднага! А какво се получи…
Колата спря в горичка близо до София. На една полянка вече се суетяха седем-осем души. Едно момиче беше седнало на стол и около него се въртяха с отработени движения гримьор и фризьор.
— Пристигнахме, слизай и се разходи, аз ще имам много работа следващите часове и няма да мога да ти обръщам внимание. Няма да се цупиш, нали? Това ми е работата — каза Стефан, усмихна й се и я целуна нежно по нослето.
— Кое е това момиче?
— Момичето на месеца. Не е звезда, но като се появи в списанието, всички ще говорят за нея. Има мръснишко излъчване, точно каквото ни трябва.
— Как се казва?
— Вики.
Стефан се отдалечи с бърза крачка с тежките чанти, пълни с техника. Даниела погледна завистливо към момичето. Целият екип беше посветил вниманието си на нея. Русата й коса все още беше навита с големи пластмасови ролки, гримът беше готов и стилистите я чакаха да изпуши цигарата си, за да нанесат последни щрихи. Вики небрежно хвърли незагасения фас на земята. Едно момче от екипа се втурна и с крак го загаси. Тя дори не забеляза. Съблече халата и остана само по бельо. Такова фино и дантелено Даниела не беше виждала. От възхищение забрави да диша, зяпаше момичето онемяла. Страхотно бельо върху страхотно тяло. Добре тренирано, без нито едно косъмче и с равномерен шоколадов тен, придобит от солариум. Вики беше на не повече от двайсет години и изглеждаше като някоя горска нимфа. Даниела се зачуди какво ли щеше да бъде, ако тя беше на нейно място.
Фризьорът се зае да развива ролките от косата й, стилистката подбираше кой цвят обувки ще са най-подходящи на бельото и горската обстановка. Лек ветрец подухна и развя косата на Даниела. Стефан беше наредил техниката, а асистентът се въртеше около него, готов да му подаде каквото му каже. Всеки от екипа знаеше какво точно трябва да прави и подготовката беше към края си.
В този момент към Даниела се приближи жена на около трийсет години. С къса руса коса и дълга до земята рокля. На ръцете й подрънкваха поне стотина тънки сребърни гривни.