— Аз съм Теди, артдиректор на фотосесията днес — представи й се тя. — А ти коя си?
— Даниела, дойдох със Стефан.
— За първи път ли си на снимки?
— Да.
— Добре, гледай и после искам да поговорим. Имаш излъчване, има нещо в теб… — усмихна й се приятелски Теди и после отиде при Вики.
— Готова ли си? Хайде да започваме. Всички по местата — и това беше стартът на снимачния процес.
Даниела беше омагьосана. Артдиректорката й каза, че вижда нещо специално в нея, а и магията на снимачния процес я завладяваше. Не си беше представяла, че на фотосесия е толкова приятно. Искаше й се да е на мястото на Вики и целият екип да я кара да се чувства специална. Кое момиче не жадуваше за толкова внимание? Кое момиче не искаше да изглежда красиво след професионалната намеса на фризьори и гримьори. Даниела не отместваше завистливия си поглед от Вики. А тя не спираше да се върти пред фотоапарата на Стефан и да флиртува с него. Той й подвикваше:
— Страхотна си, миличка! Браво! Точно така! Божествена си!
След половин час спряха работата, за да сменят бельото, с което снимаха Вики. От черно казаха, че ще минат на червено. Всички се втурнаха да я обгрижват, на терена остана само Стефан, който съсредоточено разглеждаше заснетото дотук. Даниела се приближи тихичко и погледна през рамото му към малкото екранче. А там се сменяха кадър след кадър — кой от кой по-изкусителен. Вики си я биваше, не можеше да се отрече. Стефан забеляза с какво любопитство разглежда снимките и я попита:
— Как ти се струва всичко?
— Ами кефи ме какво правите тук!
— Да не вземеш сега да ревнуваш, че обръщам толкова внимание на момичето. Докато работя, изключвам за всичко останало и давам най-доброто от себе си, за да направя най-хубавите снимки. Не гледам на нея като на сексуален обект, разбираш ли?
— Абе не ми стана приятно, че флиртува с теб!
— Тя не флиртува с мен, а с фотоапарата. Това им е работата, миличка, разбираш ли? Гледат в обектива и си представят най-хубавия секс, който са правили, а той не е задължително с мен — изсмя се Стефан.
— Значи все пак си се чукал с някои от момичетата, които снимаш?
— Да, но не по време на работа. След малко ще я накараме да си свали сутиена и да не вземаш да припаднеш!
— Кой аз ли? За коя ме взимаш?
— Вики има страхотни цици и затова ти го казвам… — реши да се застрахова той.
— Ти откъде знаеш, чукал ли си я? — наежи се тя.
Стефан нямаше време да й отговори, защото артдиректорката каза, че са готови да продължат със снимките. Даниела гледаше отстрани и завистта й нарастваше. Краката на момичето бяха безкрайно дълги, слаби и обути в копринени чорапи, които завършваха до колана с жартиерите. Обувките й бяха остри и с ултрависоки токчета. Да й се чуди човек как успяваше да пази равновесие на този неравен терен. Дойде моментът, в който сутиенът беше свален. Вики го направи, без изобщо да се притеснява. Напротив, изпъчи напред големите си силиконови гърди и продължи да позира самоуверено. Никой от екипа не прояви по-специално отношение към голите й гърди. Явно бяха свикнали на подобни гледки. Докато обмисляше предложението на Стефан да я снима гола, Даниела се чудеше дали няма да й дюдюкат и да я свалят по време на снимките. Нищо подобно. Оказа се, че екипът си гледаше работата професионално и моделът не се чувстваше неудобно от голотата си.
В края на деня снимките приключиха. Едва тогава Вики се оплака, че се чувства скапана. Каза, че няма търпение да се прибере у дома, да си вземе душ и да си поръча пица. Даниела не й повярва, че ще яде пица. Този плосък корем не беше от пица. Стефан и асистентът му започнаха да прибират техниката. Когато бяха готови, натовариха всичко в колата и двамата с Даниела си тръгнаха. Тя успя отдалеко да помаха за довиждане на артдиректорката. Беше малко разочарована, защото очакваше тя да дойде и да поговорят, както й беше обещала.
— Знаеш ли, запознах се с тази Теди, тя каза, че вижда нещо в мен, очаквах да ми предложи работа — подхвана разговора.
— Знам, тя ми каза.
— Ами ти защо не я доведе да поговорим?
— Ти още не си ми казала дали си съгласна за снимките, тя знае, че съм ти предложил.
На Даниела не й стана приятно, очакваше едва ли не да й се молят да се снима, но след като това не се случи, замълча. Явно в списанието разполагаха с много красавици като Вики и не се налагаше да молят която и да било. Когато влязоха в София, Стефан я попита:
— Към вас или към нас да карам?
— Може ли първо да мина през нас да си взема някакви дрехи за преобличане? Ще ходим ли после някъде?