— Тази вечер съм изморен, никъде не ми се ходи, искам да си почина. Можем да си поръчаме нещо за ядене и да гледаме някой филм, но ако искаш, мога да те оставя вкъщи и ти да си почиваш. Не знам, както кажеш.
— Ами чудя се. Дай да минем за минутка до „Люлин“ да си взема дрехи и ще ходим у вас.
— Добре — съгласи се Стефан.
Когато се прибра вкъщи, майка й пържеше телешки салам в кухнята. Навсякъде миришеше невъобразимо. Даниела влезе, поздрави Нуша и Драган и каза, че няма да вечеря с тях, защото пак ще излиза.
— Къде ще ходиш? — попита баща й между две оригвания.
— При един приятел — реши да бъде честна тя.
— Да внимаваш — беше единственото, което каза баща й, без да отмества поглед от телевизора.
Майка й не каза нищо, не я и погледна. Превита над печката, продължаваше с пърженето на салама.
Даниела излезе от кухнята и в коридора се натъкна на брат си, който тъкмо се прибираше.
— К’во става, систър? — прегърна я Борис.
— Ей, к’ви са тия нови дрехи? Откъде кинти?
— Имам много да ти разправям, влизай в хола да те видя.
— Не мога, излизам, долу ме чака Стефан.
— Добре, само да ти кажа, че ще заминавам за чужбина, не знам за колко време, но няма да ме има, да знаеш. Почнахме да действаме вече за заведенията. Нещата се подреждат идеално.
— Много се радвам! Само така! Действай!
Даниела прегърна брат си, а после отиде в тясната си стаичка. Преоблече се набързо. Сложи в една найлонова торба бельо и малко дрехи и излезе. Беше сигурна, че никой вкъщи няма да забележи, ако не се прибере няколко дни.
Беше решила да поостане малко при Стефан, за да не му се метне някоя друга на врата. Да, той не беше хубав и нямаше купища пари, но пък беше фотограф, който можеше да изведе всяко момиче до върха и славата. Така разсъждаваше тя, докато вървеше към колата.
— Какво носиш? — Стефан погледна найлоновата торба.
— Взех малко дрехи, мисля да поостана няколко дни при теб.
Той нищо не каза. Запали двигателя и потегли. Тя помълча малко и каза неуверено:
— Мисля да се пробвам с тези снимки. Ще се справя ли според теб?
— Имаш излъчването… Можем да направим пробни снимки, които да занеса на главния редактор, и ако той ги одобри, ще каже как да действаме по-нататък. За момиче на броя ли ще те вземат, или за някоя от по-малките рубрики.
— Добре — съгласи се тя.
— Ще ти дам пари да си вземеш карта за фитнес. Още утре искам да почнеш тренировките, ще ходиш всеки ден по два часа. Слаба си, но ти трябва съвсем малко, за да се стегнеш. И ще ти платя фризьор — да ти оправи косата.
— К’во пък ми е на косата? — не се сдържа да попита.
— Да ти я оформи малко, някакъв вид да й придаде. Ще ти дам и петстотин лева за зъболекар, искам да си избелиш зъбите преди снимките.
Даниела не каза нищо. Беше му благодарна, че ще й даде толкова много пари, за да оправи външния си вид. Изказването му малко смачка самочувствието й. В представите си тя беше съвършена. Но не очакваше изведнъж той да прояви такава щедрост, затова не му противоречи.
Стефан беше обмислил вече плана си. Щеше да инвестира в нея, а после да върне многократно парите си. Знаеше вече как, но още беше рано да й казва.
— Тази вечер ще си починем вкъщи, но утре ще те водя на дискотека, малко на живот. Ще ти оставя сутринта пари да си купиш нова рокля.
Даниела не можеше да повярва на късмета си, започваше да се влюбва във фотографа…
5
След месец пробните снимки на Даниела бяха готови. Стефан знаеше под какъв ъгъл и с какво осветление да я снима. Тя беше дала всичко от себе и резултатът беше впечатляваш. Голото й тяло изглеждаше божествено, а излъчването й беше момичешко и невинно. От списанието казаха, че ще публикуват снимките още в следващия брой. Стефан обясни, че това са пробни снимки и може да заснеме нова фотосесия. Отговориха му, че няма нужда. Снимките били перфектни и направо да доведе модела, за да подпише договор. Щели да й платят петстотин лева.
Когато се прибра вкъщи и й го съобщи, тя заподскача от радост. Започна да го целува и да му благодари. Само преди дни беше отпразнувала осемнайсетия си рожден ден и вече имаше първия си договор! Попита го петстотин лева добра цена ли е и той я увери, че е много добра, при положение че за корица с много известна личност плащат около пет хиляди лева.
Даниела знаеше, че за всичко трябва да благодари на Стефан. Удържа на думата си да й направи фотосесия. Предварително я беше подготвил много добре, беше й показал купища снимки на лаптопа си. Учеше я как да позира, обясняваше й кое е добре и кое не е. Научи я как да държи брадичката си по време на снимки и как да движи тялото си пред фотообектива. Тя схващаше бързо, замаяна от мечти и амбиции. И се превърна от хубавото, но недодялано момиче от „Люлин“ в млада сексапилна газела. Отблагодаряваше се на Стефан всяка вечер в леглото. През деня освен за външния си вид се грижеше и за апартамента му в Студентски град, където окончателно се беше пренесла да живее.