Брат й стана, прегърна я с едната ръка през раменете, а с другата повдигна брадичката й и тихичко я попита:
— Всичко наред ли? Ти добре ли си?
— Много съм добре, много по-добре, отколкото можеш да си представиш!
— Добре, утре ще си търся апартамент под наем, можеш да дойдеш с мен и тъкмо ще ми разкажеш всичко.
Даниела целуна брат си по бузите и се върна при Стефан. Когато по-късно се прибраха в апартамента, той я чука настървено и ненаситно. Тя не разбра на какво се дължи.
А Стефан за първи път прояви ревност тази вечер. Ревнуваше от всички мъже, които му се струваше, че зяпат Даниела. Той осъзнаваше, че няма парите им и ако тя пожелае, можеше да го напусне много лесно. Реши, че трябва да пази собствеността си, защото вече беше инвестирал доста в нея.
На другия ден Даниела нямаше търпение да види брат си и му се обади още щом се събуди. Той й вдигна след петото позвъняване.
— Ало, къде си? — веднага го попита тя.
— В един хотел в Симеоново.
— Уф, к’во правиш там?
— Е, к’во може според теб?!
— Кога ще се видим?
— Трябва да отида до офиса, имам да го говоря по работа нещо, някъде след три-четири часа ще съм готов.
— Добре, обади ми се, да не ме метнеш само!
— Споко, систър! Ще ти звънна и ще мина направо да те взема.
Даниела затвори ядосана, искаше да види брат си веднага и да му се похвали за списанието. Нямаше какво да прави, затова сложи спортния си екип в сака и тръгна към фитнес залата. Тренира здраво два часа и успя да обуздае нервите си. Взе си душ, облече се и се върна в апартамента. Седна и зачака да се обади брат й. Реши да смени лака на ноктите, изтри червения и си сложи розов. После пусна телевизора и зачака да изсъхне. След два часа брат й звънна.
— Кажи откъде да дойда да те взема.
Даниела му обясни подробно как да стигне до блока, в който живее, и след двайсет минути той я чакаше долу. Тя нямаше търпение да го види и запрепуска по стълбите, вместо да чака тромавия стар асансьор.
На улицата видя само нов мерцедес и започна да се оглежда къде е спрял брат й. После от колата се разнесе клаксон и тя се втренчи да види кой свирка. После разтърка очи. Метна се веднага в новата кола й не се сдържа да изкоментира:
— Добре си се уредил братле, твоя ли е?
— На фирмата, ама ми я дадоха да я карам.
— Уникално бижу! Истинско бонбонче! Дай да направя едно кръгче!
— Друг път — разсмя се брат й и потегли.
— Е, що?
— Първо ще те запиша на шофьорски курсове и тогава.
— Наистина ли ще ме запишеш?
— Да, сега имам възможност, ще ти платя курсовете.
— Много те обичам!
— Не ми се подмазвай!
— Не е заради парите, стига де, ужасен си!
— Майтапя се бе! Виж сега какво ще направим — първо, ще отидем да видим един апартамент. На фирмата е, водят там гости, когато им потрябва, но ми го дават за известно време да го ползвам, докато си намеря нещо мое. И после ще отидем някъде да ядем.
— Страхотен план, много те обичам, брат ми!
— Стига го повтаря, ще ти поръчам най-голямата порция в ресторанта.
— Много съм гладна, да приключваме с този апартамент по-бързо, в кой квартал е?
— В „Лозенец“! — с гордост й отговори той, докато се провираше през задръстването.
— Значи в центъра, а? Как ли е обзаведен, дали има тераса?
— Сега ще видим, почти пристигнахме.
— Ти как си? Как беше в чужбина?
— Екстра! Обиколих Франция, Италия, Англия и Германия. Видях много яки заведения — ресторанти и нощни клубове. Вече са взели помещения и почваме ремонти.
— Кой ги е взел?
— Фирмата на Жоро. Имам на разположение дизайнери, строители, всякакви специалисти, които ми трябват.
— И ти к’во?
— И аз ръководя нещата. Заведенията се водят, че са мои, но си знаем, че са на Жоро, нали разбираш?
— Разбирам — отговори Даниела, като попиваше всяка негова дума.
— Пристигнахме! — Борис паркира пред кокетна кооперация.
— Леле, много е хубаво тук! Хем в центъра, хем на тиха уличка — заоглежда се тя, докато слизаше от колата.
Борис отвори входната врата на кооперацията и влязоха. В асансьора натисна копчето на последния, пети етаж.
— Един апартамент е на целия етаж, мезонет май казаха че е.
— Никога не съм влизала в мезонет.
— Ами да видим.
Асансьорът спря. Борис отключи вратата на апартамента. И двамата ахнаха смаяни — не бяха виждали подобен лукс. Първо разгледаха хола, който беше в отворено общо пространство с трапезарията и кухнята.
— Казаха ми, че мебелите са Versace и Fendi.
— Много ми харесва, че има толкова златни орнаменти навсякъде.