— А какво ще кажеш за кожата от зебра на пода?
Даниела се наведе и погали кожата с ръка:
— Ммм, много е мекичка!
Двамата разглеждаха и докосваха с ръце малките и големите статуетки и вази. Коментираха картините по стените и ефирните пердета. Всичко им правеше впечатление в този апартамент. След като бяха прекарали живота си в „Люлин“, сега им се струваше, че са попаднали на друга планета.
— Да видим къде водят тези стълби? — Даниела посочи с ръка витите мраморни стълби.
Двамата се качиха и се озоваха в спалнята, която заемаше втория етаж на апартамента. Френските прозорци бяха цяла стена и от тях се излизаше на огромна тераса. От нея София се виждаше като на длан.
— Наистина ли тук ще живееш? — развълнувано го попита Даниела.
— Секретарката ми каза да дойда да го огледам дали ще ми хареса и да остана колкото искам, докато си наема апартамент.
— Не бих мръднала оттук! Толкова ми харесва! А какво е това на терасата, чакай да видя? — изтича нетърпеливо Даниела.
— Джакузи! Виждал съм такова в къщата на Жоро — веднага й обясни брат й.
— Хмм, голяма вана така ли?
— Вана, която бълбука и ти масажира гърба, като седнеш на определено място.
— Мога ли да я пробвам?
— Сега ли? Вземи си бански и ела, когато си свободна, а сега да вървим да ядем.
— Значи мога да дойда да се пека на терасата и да се плацикам в джакузито, така ли? — попита тя, докато слизаха по стълбите.
— Разбира се, нали си ми сестра, иска ли питане?
— Много ми хареса апартаментът, искам и аз да живея тук — хвърли му последен поглед тя, докато излизаха.
— Ако не те притеснява, че ще водя всяка вечер жени… — брат й се разсмя, докато заключваше вратата. — Сега съм в суперфаза, всяка вечер с различна.
— И преди си беше такъв.
— Ама друго си е, като имаш пари. Дори сексът е по-различен.
— Аре, чак пък толкоз! — изгледа го невярващо Даниела, докато се качваше в колата.
— Като имаш пари, чукаш с повече самочувствие! Къде да те водя да ядем?
— Ами в „Лозенец“, в най-хубавия квартал сме. Намери тук някой як ресторант.
— Чакай да звънна на един приятел да го питам, той знае всички ресторанти.
Брат й извади телефона и набра един номер. Попита:
— Вова, кажи, братле, хубав ресторант в „Лозенец“. Че съм със сестра ми, да не се изложа нещо — разсмя се и се заслуша какво му обясняваха.
След минута затвори телефона и потегли с колата.
— Ей, тоя Вовата всичко знае бе! Веднага ми даде идея. След минути ще сме там. Каза, че готвели много вкусно, ще видим.
— Откъде го познаваш тоя?
— Приятелче ми е. От Москва е, но има бизнес в България и последните години живее тук.
— Бързо си намери нови приятели.
— Какъвто съм готин що да не си намеря? — брат й се разсмя и паркира пред един ресторант. — Айде, слизай, че умирам от глад.
— И аз. — Даниела тръгна гордо до брат си.
Ресторантът беше луксозен и скъп. Стана й лошо, като видя цените в менюто. Реши да попита:
— Сигурен ли си, че можем да си позволим да ядем тук? Видя ли цените?
— Споко, систър, поръчвай си каквото ти душа иска.
— Може ли да си взема зелена салата с пушена сьомга? Никога не съм яла салата с риба…
— Не ме питай, казах ти, взимай каквото ти се яде. Аз ще поръчам и един черен хайвер. Вовата каза, че ще намине, а той без хайвер не може. Да пием водка, искаш ли?
— Добре!
Даниела беше на върха на щастието! Никога не беше влизала в такъв модерен ресторант с толкова богато меню. Имаше, както се казва, от пиле мляко. Искаше й се да поръча от всичко. Сервитьорите се надпреварваха да носят чиниите, чашите с водка, а когато донесоха и хайвера, Даниела нямаше търпение да го опита. Не беше яла никога досега.
— Виж, Дани, взимаш препечена филийка, намазваш малко масло и с лъжичката слагаш отгоре хайвера.
Даниела гледаше с ококорени очи какво правеше брат й и веднага повтори внимателно всичко. Къде ли се беше научил на това?! Колко бързо е придобил нови навици, помисли си тя… Отхапа първата хапка и започна да дъвче бавно. Зрънцата се пукаха в устата й и тя сбърчи нос. Беше й малко странен вкусът на хайвера…
— Не ти ли харесва? — изненада се Борис.
— Ами не съм свикнала на такъв вкус, малко ми горчи…
— Ще свикнеш, с хубавото всеки свиква. С първите хапки хайвер е така, а после ще искаш да поръчам още! — разсмя се доволно той.
Даниела отпи от водката си и продължи с хайвера. Замисли се как за толкова кратко време брат й се беше променил толкова много. Нови дрехи, нова кола, нов апартамент, нови приятели и изведнъж един нов Борис седеше пред нея. Но нека да е така, тя нямаше нищо против. Радваше се за него и искаше един ден самата тя да има пари да ходи по такива ресторанти. Трябваше завинаги да се спаси от мизерията в „Люлин“! И тогава се сети, че не беше казала новината!