— Идваш ли, какво реши? — прекъсна размишленията й той.
— Как се казваш?
— После ще ти кажа, хайде!
Непознатият я хвана за лакътя и я поведе. Даниела успя само да се усмихне, да смигне през рамо на Веси и тръгна с него. Какво пък толкова? Защо да се дърпа?! Щяха да си изкарат страхотно където и да отидат. Тъкмо нямаше да има конкуренция за вниманието му, мислеше тя, докато излизаха от бара.
На паркинга пред Народното събрание се качиха в спортен мерцедес. Колата беше нова и скъпа, не че беше очаквала нещо друго.
— Къде отиваме? — попита го и се усмихна предизвикателно.
— Сега ще видиш — каза той, пусна музиката да гърми в колата и излезе от паркинга.
Даниела заоглежда скъпата кожена тапицерия. После премести погледа си върху него. Той гледаше право напред и не й обръщаше внимание. Нищо, помисли си тя, раздава го тежък, не е по приказките, дано в секса да е добър. Най-вероятно я караше към дома си, защото беше нетърпелив да останат насаме. Тя нямаше нищо против, не искаше да се прави на недостъпно момиче. А и харесваше загадъчните мъже.
Видя, че пресякоха Околовръстното шосе и се отправиха към кварталите в полите на Витоша. Сигурно имаше голяма къща там. Музиката гърмеше и дори да искаше, нямаше как да го попита каквото и да било. Пушеше й се, но не смееше да запали в колата. Самият той не посегна към цигарите. Зачуди се дали да не напише съобщение на приятелката си Теди, за да й разкаже с какъв баровец се е уредила, но после се отказа от идеята. Теди не пожела да дойде с нея тази вечер, така че нека сега да се чуди как си прекарва. Имаше време, утре щеше да й разкаже всичко…
Забеляза, че подминаха и последната къща в Бояна. А колата продължаваше да се носи по тесен път по склона на Витоша. Зачуди се къде ли отиват, не можеше да се ориентира в тъмното. Беше ходила на Копитото, но това ли беше пътят, не помнеше. Дали отиваха в ново заведение, което не знаеше, или пък в някоя романтична къща в планината? Реши да попита:
— Къде отиваме? — почти успя да надвика музиката.
Той не отговори, затова тя повтори въпроса си по-силно:
— Къде отиваме?
— Почти пристигнахме — отговори той, без да я поглежда.
После намали скоростта и плавно зави. Озоваха се на тесен черен път, който водеше навътре в гората. След малко пътя свърши на малка полянка. Мъжът загаси двигателя. Заобиколи колата и отвори вратата.
— Слизай! — нареди й властно.
— Какво ще правим тук, не ми се слиза, много е тъмно, нищо не виждам, може да си счупя токчето — започна да нарежда предвзето Даниела.
Мъжът не отговори, дръпна я за ръката и я измъкна от колата.
— Какво става? — Даниела се опита да се отскубне, но не успя. — Това някаква шега ли е? Какво ще правим в гората? Искам да се прибираме.
Пляс! Шамарът му я изненада и направо отвъртя главата й. Пляс! Още един шамар! Даниела изпадна в шок, не можеше да разбере какво й се случва. Какъв беше този мъж и защо я биеше? Не беше недоволно бивше гадже, нямаше и кой и защо да й отмъщава. Третият шамар беше толкова силен, че направо я събори на земята. А после мъжът започна да я рита. Даниела се сви на кълбо и се опита, доколкото е възможно, да се предпази. Но болката беше толкова силна и имаше чувството, че всеки момент ще загуби съзнание. Събра сили и започна да крещи с надеждата някой в тази гора да я чуе. Тогава мъжът се нахвърли като див звяр отгоре й, затисна я с тялото си и с едната си ръка запуши устата й. А с другата бръкна под роклята и скъса бикините й. Даниела изпищя и започна да се бори. Блъскаше го с всичка сила. Опита се да вдигне коляното си и да го нацели в слабините, но не успя. Той беше прекалено напорист, за да може със своите петдесет килограма да му се противопостави. Видя го да разкопчава ципа на дънките и се вцепени от ужас. Какъв беше този психопат, защо я биеше, чудеше се тя, докато се отбраняваше с последни сили? Ясно и беше, че иска да я изнасили, но защо? Ако беше я завел в дома си, тя щеше да се съгласи да правят секс, иначе защо изобщо би тръгнала с него? Дали той не се възбуждаше само когато биеше жени? А дали не беше болен от СПИН? Едва ли щеше да си сложи презерватив! Искаше ли да я зарази с нещо този маниак?! Събра последни сили, вдигна ръката си и одра с дългите си нокти лицето му. Той изръмжа и притисна с ръка мястото, а тя използва момента да се отскубне.
Започна да пълзи по поляната в тъмното. Молеше се да е успяла да избяга. Страхът от изживения ужас едновременно сковаваше мозъка й и я караше да бърза. И тогава изведнъж усети тежък удар в гърба. Извика и се сви от болка. Може би беше взел някакъв дебел клон или нещо подобно… А после дойде и ударът в главата. Почти загуби съзнание. Видя го надвесен над нея. Усети дъха му върху кожата си и силния мирис на алкохол. Стисна очи, когато той проникна в нея. Сгърчи се от болката, която й причиняваше, и загуби съзнание.