Погледна Кристин, тя му се усмихна невинно и думите сами се изплъзнаха от устата му:
— Ще се омъжиш ли за мен?
— Шегуваш ли се? — момичето се опитваше да надвика музиката. — Та ние едва се познаваме.
— Това няма значение. Влюбена ли си в мен, колкото аз в теб?
— Ама ти си сериозен! Божеее…
— Хайде, няма дълго да чакам за отговор! Обещавам цял кивот да те нося на ръце, ти си моята принцеса. — Борис осъзнаваше, че бръщолевеше небивалици, но шампанското беше замаяло главата му.
— Добре, ще се омъжа за теб!
Приятелите около тях заръкопляскаха, а те се целунаха. Така се сгодиха. На Нова година пред погледите на приятели. Нямаше роднини, нямаше подготовка. Просто спонтанно решение на двама влюбени, които сякаш крачеха по покрива на света.
7
Сватбата беше в началото на лятото. Направиха я се в баровския хотел на Жоро на брега на морето. Бяха го затворили за обикновени посетители. Само за избрани. Всичките нови приятели на Борис, плюс сестра му със Стефан и майка му. Баща му беше починал наскоро. Цироза на черния дроб.
Булката беше поканила много приятелки и роднини. А охраната на сватбата сигурно беше повече и от гостите, защото много от тях бяха дошли с малките си гвардии от лични бодигардове. Имаше много манекенки, приятелки на Кристин, облекли роклите си „ела ме изчукай“, както и от новите богати бизнес партньори на Борис. Перфектната комбинация за идеален морски купон. Менюто беше седемстепенно. А тортата — на пет етажа завършваше с две фигурки от захар на булка и младоженец.
Кум естествено беше Жоро. Той плати всички разходи. Направим им и сватбен подарък — голям и разкошен апартамент в „Лозенец“, записан на името на булката. И сватбено пътешествие във Венеция.
— Като отидете там, освен да си почивате, Борис да види някои идеи за хубаво италианско заведение — поръча им той.
На място в хотела дойде кметът на града и ги ожени, за да не се налага да ходят до ритуалната зала. И после пиха и ядоха три дни и три нощи като в приказките. Борис не би могъл и да мечтае за по-хубава сватба. Булката изглеждаше като принцеса, нежна и красива в дългата си до земята права рокля с бюстие, обшито с кристални камъни. През цялото време сияеше щастлива и замаяна от емоциите и изпитото шампанско. Борис мислеше, че е голям късметлия с такава мила и добра жена.
Проблемите между тях обаче не закъсняха.
Само няколко дни след сватбата заминаха на меден месец във Венеция — най-романтичния град на света! Веднага след като се настаниха в хотела точно до „Сан Марко“, излязоха на площада да пият първо кафе и да се поразходят. Борис беше изключително щастлив, гледаше всичко с големите си ококорени очи, наслаждавайки се на невероятната атмосфера. Но още докато поръчваха кафето си в Rosasalva Кристин се нацупи. Едва изчака младата миловидна сервитьорка да обърне гърба си и започна с нападките:
— Много ли ти харесва тая?!
— Моля?!
— Как само я зяпаше! Видях те!
— Какво ти става, полудя ли?
— Искаш да я изчукаш, нали?
Борис не можеше да я познае. Нямаше нищо общо с жената, за която се беше оженил. Сега се държеше като ревнива перачка. А той нямаше търпение да разгледа Двореца на дожовете! Вместо това трябваше да води безсмислен разговор за някаква сервитьорка, която дори не беше огледал.
— Само чакаш да не те гледам и почваш да флиртуваш, видях те как й се усмихна. Ще й поискаш ли телефона?
Кристин продължаваше да крещи и да сипе обвиненията си. Борис се надяваше на съседните масички да няма българи, които да разберат скандала им.
— Престани моля те, ето го момичето, идва. Носи ни кафето, спри се вече.
— Ще стана да й шибна един шамар, или по-добре на теб!
Борис онемя, хвана жена си за ръката, погледна я строго в очите, надявайки се този цирк най-после да спре. Сервитьорката остави двете чаши с ароматно кафе на масата и безразлично се отдалечи. Борис нямаше търпение да опита горещата напитка, усещайки силният аромат на кафето, и веднага отпи. Помисли си, че ако направи италиански ресторант в София, задължително кафето ще е същото. Искаше му се веднага да опита пицата и спагетите, но май беше рано за вечеря. Макар че кой можеше да му каже кога да яде?! Погледът му се спря на кокетно ресторантче в горния край на площада и веднага го посочи на жена си.
— Искаш ли да хапнем там?
Кристин сви предизвикателно устни, изгледа го намръщено и се обърна да види накъде и сочи.
— Изглежда добре. Аз и без това огладнях от този полет.