— Идвала ли си досега във Венеция?
— Не, а ти?
— И аз не съм, но веднага се влюбих. Рядко се впечатлявам, но тук все едно сме във филмов декор.
Жена му мълчеше и се мусеше.
— Моля те, да не се караме повече. Това са глупости, разбираш ли, смешно е да ме ревнуваш. Искам да приключим тая тема, обещай ми. Дойдохме на това романтично място не да се караме.
Кристин не му отвърна. Отпи от кафето си и се зазяпа в многобройната тълпа на площада.
— Не съм си и представял, че някога ще съм във Венеция, града, построен върху вода! — Борис продължаваше да изразява удивлението си. — Искаш ли, като хапнем, после да се повозим на гондола?
— Може — отговори Кристин през стиснати устни.
— Искам задължително да минем под Моста на въздишките! Един приятел ми каза, че това е едно от най-романтичните места тук. Легендата разказвала, че ако двама влюбени се целунат в гондолата под моста точно по залез-слънце, ще се радват на вечна любов!
— За такива неща ли си говориш с приятелите си?
— Много те обичам, хайде усмихни се, не искам да те гледам нацупена, не ти отива така, да знаеш!
Борис се наведе и я целуна. Тя първо се отдръпна, но после се сгуши в него. Поседяха още малко в кафенето, после платиха и се преместиха в ресторанта. Там си поръчаха пици и спагети и си направиха една богата ранна вечеря. Хванати за ръка, се отправиха към един от каналите, за да се повозят на гондола. Семейният мир беше скрепен по-късно вечерта в леглото. Борис се потруди здравата, за да я задоволи, и след два мощни оргазма двамата заспаха прегърнати и доволни.
Сутринта се събудиха късно. Кристин искаше да отиде веднага на шопинг, но Борис й каза, че шопинг може да прави навсякъде по света, а във Венеция има толкова забележителности за разглеждане. Тя се нацупи, а той я целуна и я успокои, че ще се разходят по магазините, след като посетят Двореца на дожовете.
На площада пред двореца освен тълпите с туристи имаше и хора, представящи се за екскурзоводи. Те чуха един от тях да подвиква на български и веднага го наеха. Той им се представи като Краси от Русе и започна с обясненията, докато влизаха:
— Дворецът на дожовете някога е бил резиденцията им, а днес е музей. Най-интересни за разглеждане са институционалните зали, оръжейната експозиция и затворът.
Борис зяпаше възхитено и кимаше с глава. Вратът го заболя да гледа нагоре великолепно изрисуваните тавани. Кристин се влачеше незаинтересувана след него. А Краси продължаваше разказа си: Старите затвори се намират в подземията на двореца, а новите в друга сграда, до която се стига по прочутия Мост на въздишките.
— Защо се казва така? Влюбените ходят там да въздишат от любов ли? — попита чистосърдечно Борис.
— Не. Нарича се така, защото когато осъдените на смърт затворниците минавали по моста, поглеждали към лагуната и въздишали тежко, защото я виждали за последен път. Мостът е дълъг единадесет метра, но това малко разстояние се виждало огромно на онези, които преминавали по него към затвора. Най-известен обитател на стария затвор е Джакомо Казанова. Той също минал по моста, но успял да избяга. Знаете, че е най-известният прелъстител в света, нали?
— Не, аз не знам. Какво за него? — Кристин се пооживи.
— Казанова е италиански авантюрист, дипломат, шпионин, политик, философ, магьосник и писател, но известността му в цял свят се дължи най-вече на похожденията му. Казанова се превърнал в символ на сърцераздирателните чувства и манията за любов.
— Сега, като се замисля, това ми звучи познато. Доста е интересно, нали? — Кристин се усмихна за първи път днес.
— Сам се хвалел, че рекордът му за една нощ е четиринайсет пъти, а иначе го правел по шест пъти на среща — продължи с информацията Краси.
— Кое? Секс ли? Не ми се вярва! След двореца какво друго ще ни препоръчаш да разгледаме? — смени темата Борис.
— Аз съм гладна, не може ли да седнем да хапнем?
— Може, нека Краси да ни каже някое хубаво ресторантче. Искам да опитам нещо, което досега не съм ял — ентусиазира се Борис и попита.
— Можем ли да те наемем за целия ден и да те поканим на обяд?
— Може, разбира се. Елате, нека тръгнем по тази уличка, ще излезем от площада, тук наблизо има едно страхотно място с, както се казва, домашна храна.
След малко пристигнаха пред кокетно ресторантче с няколко маси на уличката, направо над един от каналите. Настаниха се и Борис каза на Краси да поръчва на сервитьора каквото мисли, че задължително трябва да опитат, без да се притеснява за цените.
— С най-голямо удоволствие! — и Краси започна да изброява на сервитьора на италиански, а после се обърна към тях: — Ще започнем със салата с октопод. Тя е с цикория, черни маслини, малко лук и чесън.