Прие да участва в предаването, за да си върне позалязващата слава. Това беше едно от най-гледаните шоута по телевизията. Името й пак щеше да се завърти по медиите и някой щеше да се сети за нея. Да я покани я за водеща, я за певица. Да си модел на мъжко списание вече не беше кой знае какво. Бумът на тези издания отминаваше, тя вече беше на 22 години, а кариерата й — в застой. Затова послуша Стефан, който я увещаваше да подпише.
Замисли се за него. Стана от дивана, направи си кафе и излезе да го изпие на двора. Малко слънце след изкуственото осветление вътре щеше да й дойде добре. Очите й се бяха зачервили от луминесцентните лампи, но продуцентите не разрешаваха да се носят слънчеви очила в Къщата и тя нямаше как да скрие подутите си очи. Това се правеше с цел да могат камерите да улавят всеки поглед, както и да не допускат съквартирантите да се наговарят за номинациите помежду си.
По това време навън нямаше никого. Всички бяха налягали в спалнята за следобедна дрямка. Не й се спеше. Трябваше да състави план — за участието си в шоуто и за живота си.
Животът й буксуваше. Изчерпана връзка със Стефан, когото вече не обичаше. Живееше с него по навик. И защото така й беше по-лесно. Той все още й уреждаше секс с мъже срещу пари. А не беше ли крайно време тя да си урежда тези срещи и да харчи всичките пари за себе си?! Защо парите ги взимаше Стефан и защо той решаваше къде да отидат?! Казваше й, че така е по-лесно за нея. Че не се налага да мисли за нищо. Че от нея се иска само да се грижи за красотата си и да чете книги и сериозни вестници, за да знае някои важни неща. Да има обща култура и да може да води елементарен разговор с мъжете, с които се чука. Беше я създал такава и тя му се подчиняваше. Но вече не беше онова момиченце от „Люлин“, което се беше преместило при него с найлонов плик с парцали. Сега носеше дизайнерски дрехи и имаше високо самочувствие. Дори караше собствен „Мерцедес“! Така де, нямаше само брат й да й се перчи със скъпите си коли. Не само той бе успял в живота. Имаше каквото имаше и той. Почти. Нямаше дете, но и не искаше. За какво й беше?! Само да й реве по цял ден! Като неговата дъщеричка Лили Роуз. Кой по дяволите беше измислил това претенциозно име?! Онази тъпа кучка жена му, разбира се! Беше го хванала здраво за топките и го командореше. „Не, благодаря, нямам нужда нито от семейство, нито от дете.“ Ето това си мислеше Даниела, докато се приличаше на есенното слънце в къщата на „ВИП брадър“ насред полето на Нови хан. Досадни мухи кръжаха наоколо и й миришеше на обор. Не й харесваше тук! Трябваше да измисли план да се махне, без да плаша неустойка на продуцентите. Задушаваше се в това тясно пространство, оградено отвсякъде със стените на телевизионния декор, което трябваше да дели с непознати хора.
Знаеше, че зад всички огледала в Къщата денонощно стоят оператори зад стотината камери. Дебнеха, чакаха някой да направи нещо, да стане скандал. Наблюдаваха жертвите и безпощадно снимаха. Даниела се досещаше какво се очаква от нея. Имиджът й на красива и сексапилна жена предполагаше да осъществи свалка в шоуто. За целта уж случайно й бяха вкарали двама необвързани млади мъже. Един манекен и един актьор. Те й обръщаха специално внимание, а тя не ги отразяваше. Не се занимаваше с голтаци. На тия тя трябваше да им плаща сметките, ако се виждаха извън Къщата. А да завърже връзка пред камерите или да прави секс, както се очакваше от нея — абсурд! Не беше толкова тъпа. Сметките на продуцентите за нея щяха да излязат криви. Всички опити за свалки на ергените вътре удряха на камък. Сексът и любовта според Даниела бяха извън шоуто. Вътре само спеше, ядеше и от време на време участваше в някой разговор.
Но вече й беше ужасно скучно. Побъркваше се. Нищо не се случваше. Нямаше телевизия, мобилни телефони, книги — всичко беше забранено. Даниела проспа първия ден — поне си отспа и си почина. Точно преди да влезе в Къщата, беше прекарала с един бизнесмен уикенда на Боровец. 10 хиляди евро! Ето с такива мъже си имаше работа тя. А продуцентите й бяха вкарали за флирт манекен и актьор. Ха! За коя по дяволите я взимаха те?! Само като им видя часовниците за по сто лева, и й станаха ясни. А тя още с влизането си извади от куфара си обувки — всеки чифт за по 1500 лева! Смешковци! Нямаше да им каже дори добър ден, ако не бяха камерите да я снимат.
Изпи кафето и се изтегна на един от шезлонгите в двора. Дали да не си облече банския да се попече? Беше си взела два изрязани модела, с които да се къпе в банята, въпреки че оттам не се излъчваше нищо. Тя обаче не искаше операторите да я гледат гола. Реши да не си слага банските и да се изтяга пред камерите — нямаше да осигурява горещи кадри за вечерното предаване. По добре да си стои с дънките и тениската и да не завира силиконовите си гърди пред камерите. Да, имаше силикон в гърдите, не отричаше. Още с един от първите хонорари си направи най-скъпите възможни импланти при най-елитния доктор. Боцна си и малко пълнители в устните, сгъсти си леко косата с два реда екстеншъни и беше много доволна от крайния резултат. Защо тогава никой не я канеше за телевизионна водеща?! Беше по-хубава от всички кучки, дето ги даваха по телевизията! Дано сега да я забележи някой продуцент и да й направи собствено предаване. Реши, че е добра идея да остане по-дълго в шоуто, за да може да изпъкне.