За целта обаче трябваше да се погрижи за тялото си. Днес още не беше тренирала. В Къщата имаше малък фитнес до басейна и тя реши, че е крайно време да сложи екипа и да поспортува. Влезе в спалнята, отиде до шкафчето си и започна да рови в него. Шума, който създаваше, събуди съквартирантите и те започнаха да мърморят. Не им остана длъжна и добре ги подреди. Каза им, че са лентяи, които по цял ден спят, а вечер се напиват, а най-добре било да вземели пример от нея.
Вечерта, докато вървеше шоуто по телевизията, Борис видя, че майка му го търси по мобилния. Това рядко се случваше и затова вдигна веднага:
— Здравей, мамо, какво става?
— Гледаш ли я наш’та по Брадъра?
— Не, в ресторанта съм, нямам време да гледам телевизия, имам много работа.
— Много се излага! Да ходиш да я изкараш от тая къща, че съседите ще ни се смеят! Пък и утре на пазара, който ме познава, все за нея ще ми говори.
— Мамо, колко пъти ти предлагам да се махнеш от сергията?! Имам пари, ще ти давам всеки месец. Почивай си вече.
— Не! Нямам какво да правя аз по цял ден вкъщи. Откакто баща ти почина, сама като кукувица стоя вечер. Така поне през деня хора срещам. Вие като не идвате вече да ме виждате…
— Недей така, мамо. Много съм зает с ресторантите, сега пак нов ще отварям. Пък и малко дете имам.
— Ми доведи го да го видя. Откога обещаваш?
— При първа възможност.
— Все така казваш и все нямаш време за майка си. Не са хубави тези работи. А детето ти няма да знае, че баба има. Ама знам аз, оная никаквица жената ти не ти дава да го водиш у нас.
— Защо говориш такива глупости?!
— Знам аз, знам! Дойдохте веднъж у нас с бебето и тя се погнуси, че й било мръсно! Каза ти, че бебето може да се зарази с нещо. Чух аз, като ти го казваше, всичко знам, но не са хубави тези работи, да знаеш…
— Айде, мамо, стига! Имам сто човека на главата. Обади ми се заради Даниела, а мене ме почна.
— Даниела! Как може така да се излага?! Кара се с хората в Къщата! Гледам аз всичко — срам и резил. Така ли сме я учили с баща ти, сега да ни срами? Да излиза веднага от там. Няма работа в тая къща! Обади се на някого, изкарвай я моментално, чу ли?!
— Няма на кого. Не познавам продуцентите.
— Не ти вярвам. Нали си голям бизнесмен, познаваш всички випове! Издигна се и ни забрави. Не са хубави тия работи!
— Мамо, затварям. Даниела е голяма, да се оправя. Чао — и Борис приключи разговора.
Не му беше сега нито до майка му, нито до сестра му. Беше обещал на жена си да се прибере по-рано тази вечер, за да могат да вечерят заедно, но вече закъсняваше. Единият му готвач заплашваше да напусне, и то точно в момент, когато целият ресторант беше пълен. Имаше чувството, че вдига кръвно и всеки момент главата му ще експлодира. Тогава чу до себе си спокойният глас на Тони:
— Прибирай се, аз ще се оправя с бъркотията тук.
Борис го погледна. Тони беше шеф готвач на ресторанта му. На 45 години, с шкембенце, баща на две очарователни близначки и отговорен мъж, боготворящ съпругата си Мария. Последните месеци се беше сближил с Тони. Покрай многото работа в ресторантите успяваше да открадне минутка-две, за да изпуши цигара с него и да си поговорят освен за бизнес и за личните си проблеми. За Борис семейният живот беше истински ад. Не се разбираше с Кристин, тя му вдигаше постоянни скандали. Беше започнал да й изневерява. Чудеше се дали не е време да се разведе. Бяха женени от три години и Тони му беше казал, че третата била най-фатална за брака. Съветваше го да бъде търпелив с Кристин и даде всичко от себе си, за да закрепят брака си заради прекрасната им дъщеричка.
— Нали беше обещал на жена си да се прибереш тази вечер навреме, за да вечеряте заедно? Виж, приготвил съм любимата й риба. Завил съм ти във фолио две порции и отделно съм ти сложил задушени зеленчуци. Тръгвай и не мисли за проблемите тук, сега ще строя цялата кухня в две редици и всеки ще си изпълнява задълженията.