— Златен си, Тони! Много ти благодаря!
— Тръгвай, тръгвай. Ако има проблеми, ще ти се обадя.
Борис взе приготвената вечеря и тръгна към къщи.
Още щом отключи входната врата, видя нацупената физиономия на Кристин.
— Закъсня! — изсъска му тя.
— Но все пак съм тук.
— Дъщеря ти те чакаше да ти каже лека нощ, но не те дочака и заспа.
— Съжалявам. После ще отида да я видя. Дай чинии да сложим каквото ни е приготвил Тони и да сядаме.
— Цял ден се занимавах с детето, изморена съм, ти слагай чиниите.
— Какво се занимаваш с детето? Нали имаме детегледачка.
— Така ли ти изглежда отстрани?! Че нищо не правя?! Как пък знаеш, като постоянно те няма?
— Няма ме, защото работя, изкарвам пари за семейството!
— Работиш! Друг път! По цял ден си пиеш кафето в ресторантите си и се чудиш коя сервитьорка да изчукаш!
— Айде да не почваме с глупостите пак. Затова ли се прибрах по-рано, да се караме? Знаеш ли какви проблеми имам за решаване цял ден? Зарязах всичко, само за да вечерям с теб, а ти ме посрещаш със скандали!? Взе да ми писва, да знаеш!
— И на мен ми писва, че по цял ден стоя с детето, а тебе те няма!
— Нали съм ти взел детегледачка, тя ти помага вместо мен!
Борис подреди рибата и зеленчуците в скъпите порцеланови чинии и седна на масата в трапезарията.
— Заповядай, скъпа! Добър апетит!
Кристин първо отиде до хладилника, извади бутилка бяло вино, донесе го на масата заедно с две чаши и му каза троснато:
— Ще сипеш ли?
— Аз лично няма да пия. Недей да пиеш и ти по-добре.
— Няма да ми казваш какво да правя! — сопна му се тя. — Мога и сама да си сипя!
Така и направи. Напълни чашата с вино догоре и жадно отпи.
— Така вече е по-добре!
Борис не каза нищо. Хранеше се и мислеше колко вкусно е приготвил рибата Тони. Какво ли ставаше в ресторантите? Дали имаха нужда от него? Прибра се по-рано, за да прекара хубава вечер със съпругата си, а тя го посрещна със скандал. Отново. Каквото и да направеше, не беше доволна. Винаги намираше повод да се скарат. Това не беше живот!
Дояде рибата си и отиде в детската стая, за да види дъщеря си. Отвори тихичко вратата, за да не я събуди. Нощната лампа с розови феички на шкафчето до леглото й светеше. Лили Роуз беше красива като малко съвършено ангелче. Беше готов да направи всичко, за да й осигури най-щастливото детство. Обожаваше дъщеря си и заради това търпеше майка й.
Влезе безшумно в стаята, целуна я внимателно я по челото и излезе, като затвори тихо вратата след себе си.
Кристин се беше преместила в хола и довършваше виното в бутилката. Ясно, скоро щеше да е пияна и щеше да стане още по-свадлива. Зачуди се дали да не излезе отново. Можеше да отиде в някое от заведенията си, въпреки че беше организирал нещата така, че да може да отсъства цялата вечер. Вечер, която той и Кристин трябваше да прекарат добре. А защо не и да правят секс? Не помнеше кога за последно им се беше се случвало. Пет, шест месеца?! Жена му или я болеше главата, или не беше в настроение, или пък той не я желаеше след поредния скандал. Призляваше му, като гледаше как Кристин седи в хола и пие вино, докато зяпа някакъв сериал. Реши да се обади на Тони:
— Как са нещата?
— Всичко е под контрол!
— Ааа, значи имате проблеми. Ама как стана това?! — Борис викаше по телефона на нищо неразбиращия шеф готвач.
— Няма проблеми, не ме ли чуваш?
— Добре, тръгвам веднага! — приключи набързо разговора.
Погледна към жена си, която го наблюдаваше подозрително и спокойно й каза:
— Излизам, има проблеми.
— Ходи да се шибаш, не ми пука!
Кога беше станала толкова вулгарна? Малката сладка Кристин, за която се ожени, се беше превърнала в чудовище, което не можеше да понася. С нея и заради нея се чувстваше по-стар. Бавно, но сигурно го превръщаше в един студен кучи син.
Качи се в колата си и набра номера на една от любовниците си. Разглезена богаташка дъщеря, която от време на време за разнообразие работеше като водеща, докато харчеше парите на татенцето. Тя му вдигна веднага:
— На какво дължа тази чест, Борис?
— Мило, обаждам ти се в първата минута, в която се освободих. Лудница ми беше последните дни, извинявай!
— Извинен си! Липсваш ми!
— И ти ми липсваш! Къде си?
— Вкъщи съм, ще излизам по-късно с приятелки.
— Да дойда ли сега?
— Идвай, чакам те. А аз ще си сложа любимото ти червено дантелено бельо.
Борис затвори доволен. Ето такива разговори обичаше. И такива жени. Не свадливи скандалджийки, а жени с класа. С тази любовница дори чукането беше с класа. Не само маниерите и възпитанието, придобити в скъпите европейски училища, й бяха на ниво, а дори една свирка да му направеше, я правеше със стил.