В същото време, малко след полунощ, брат й Борис Иванов кацна на летище София. Прибираше се от кратка разходка до Италия с последното си гадже. Празноглава манекенка, която се чукаше много добре, но му излизаше твърде скъпо. От фришопа на летището в Италия го изврънка да й купи парфюм за 1275 евро — L’amour Lalique de Lalique extrait 80. И това след всичките маркови парцали, които трябваше да й плаща на шопинга в Милано!
Натовари я на едно такси заедно с куфарите й, а самият той се качи на друго. Живееше сам и това нямаше да се промени, не и след кошмарния развод, който преживя преди няколко години. Накрая на бракоразводната сага остави на бившата си жена огромния апартамент, за да отглежда там дъщеря им, и се изнесе под наем. Оттогава обитаваше затворен комплекс с фитнес и басейн, към който имаше хотел и ресторант. Беше близо до Околовръстното шосе. Това положение го устройваше идеално, вече не искаше да губи свободата си за нищо на света.
Таксито спря до бариера на комплекса. Плати на шофьора и слезе. Поздрави мъжа в будката на охраната, който веднага излезе и предложи да му помогне с багажа, но Борис отказа.
Всички харесваха Борис! С тази външност нямаше как да не е така?! В лицето той беше абсолютен двойник на актьора секссимвол Райън Рейнолдс и като него беше на 40 години. Когато се прибра вкъщи, остави куфара на земята, отвори си бутилка бира, пусна телевизора и седна на огромния бял диван в хола. Апартаментът беше обзаведен с най-модерните мебели, внесени специално за него от Италия. Беше наел дизайнера на заведенията му да сътвори и от апартамента му истинско бижу и беше много доволен от резултата. Всеки път, когато канеше приятели в дома си, наблюдаваше с гордост реакцията им, когато обхождаха с поглед скъпите кристални полилеи и дизайнерските мебели.
Борис Иванов беше собственик на две от най-престижните и посещавани заведения в София — нощен клуб и ресторант. Едното се намираше на улица „Раковски“, другото на пъпа на града, и събираха всички млади и успели любители на скъпата и класна обстановка. Това, което никой не знаеше, бе, че Борис беше собственик само за пред хората. Истинският собственик — Георги Василев-Жоро — беше лице от ъндърграунда и переше парите си през заведенията. Двамата се познаваха от деца, бяха израснали в един и същ блок в „Люлин“. И докато на единия му беше потръгнало в живота с криминални дейности в мафиотските среди, другият тънеше в бедност и нищета, докато един ден случайна среща не ги събра отново. Тогава на Борис му бяха предложили да създаде и развие уж собствен бизнес със заведения — сделка, която той, разбира се, прие веднага. Замина за чужбина, видя кое как се прави и се върна пълен с идеи. Жоро му даде парите, необходими лъскавите заведения да станат факт. Всъщност това не се случи само на Борис. Шансът да направят „свои“ елитни заведения по онова време получиха и други момчета. За пред обществото, медиите и данъчните те притежаваха най-престижните заведения в София и по морето, а истинските собственици оставаха в сянка.
Борис не се притесняваше от това и беше щастлив, че е известен. Гордееше се откъде беше тръгнал и къде беше стигнал! В списанията често пишеха, че е един от най-желаните мъже в България — богат, красив и разведен! Имаше висока заплата и собствено „Порше 911 Карера“ — кабриолет, червено! Е, не беше точно негова собственост, по документи се водеше на фирмата, която управляваше заведенията. Купи го с голям мерак още на старта на бизнеса преди десетина години. После си взе и джип „Порше Кайен“. Както и купища маркови костюми, обувки и ризи. И се превърна в нов Борис. Момчето от „Люлин“ беше забравено. Рядко ходеше в квартала, само по празници, за да види майка си, баща му беше починал. Имаше по-малка сестра — Даниела. Сега и тя беше голямата работа. Модел на „Плейбой“! Добре им беше потръгнало и на двамата. При тази мисъл Борис се усмихна и си легна доволен.
На сутринта се събуди от продължителния звън на мобилния телефон. На дисплея пишеше „Георги Василев“. Вдигна веднага.
— Трябва да се видим.
— Разбира се! Кога и къде? — попита Борис.
— Слез веднага на паркинга.
Борис скочи от леглото. Намъкна дънки и тениска и се затича към вратата. Знаеше, че когато Жоро искаше да се видят, не трябваше да задава много въпроси. Сметките в заведенията бяха точни, нямаше от какво да се притеснява. Но защо беше тази ранна среща? Нямаше търпение да разбере! Излезе на паркинга и видя охраната му. Посочиха му да се качи в колата, а те останаха отвън.