Майката на Даниела се беше закотвила пред телевизора в апартамента в „Люлин“. Стискаше палци да изгонят дъщеря й. Не й харесваше всяка вечер да я показват как се кара с хората. Не й харесваше, че се беше сприятелила с тази фолкпевица — по вестниците пишеха за нея, че е курва. Притесняваше се да не направи и дъщеря й такава. Замисли се какво всъщност работи Даниела. Представяше се като модел, ама какво всъщност означаваше това? Ех, ако имаше повече време преди години да й затяга юздите. Да я кара да учи… Можеше учителка да стане. Да се гордее с нея. Но от толкова много работа на пазара все не й оставаше време и за двете й деца. Замисли се какъв ли щеше да бъде собственият й живот, ако не се беше оженила за голямата си любов Драган. Навремето имаше един ухажор, издигна се до партиен секретар. Волга караше. А Драган цял живот в „Кремиковци“, на крана. После млад си отиде от туй пусто пиене! И оттогава мъж не поглеждаше. Сама си стоеше. Прибираше се изморена от работа. Хапваше и гледаше телевизия. Телевизията беше най-голямото й удоволствие. Знаеше всички водещи, четеше за тях по вестниците. Все лоши неща. Всички бяха пропаднали — алкохолици, гейове и курви. Дано да изгонят тази вечер Даниела от Къщата. Достатъчно се е излагала по телевизията.
В края на вечерта Биг брадър обяви:
— Говори Биг брадър. Съквартиранти, първият изгонен от „ВИП брадър“ за две хиляди и десета година е… Даниела това си ти! Имаш една минута да напуснеш Къщата завинаги!
Даниела стана от дивана. Подръпна роклята си надолу, отметна от лицето дългата си коса. А после прегърна единствено приятелката си Ния. На другите каза едно сухо „Довиждане“ и това беше. Винаги когато гледаше по телевизията изгонването от шоуто, то й се струваше излишно лицемерно — да се прегръщаш и целуваш с хора, с които видимо не си се понасял през целия си престой. Хора, които са те номинирали за изгонването, а ти да им казваш, че ще ти липсват. Изчака да се затвори вратата на Къщата след нея и въздъхна облекчено. Сега щеше да си почине на спокойствие вкъщи и когато получеше хонорара си, щеше да го изхарчи с голям кеф. Можеше да предложи на Ния да отидат за няколко дни в чужбина двете — шопинг, вкусна храна и нощни клубове. Сети се, че не беше мислила за Стефан последните дни. Дали я чакаше сега пред студиото?
10
Чакаше я. Натовари я в колата, след като свършиха интервютата й, и я прибра директно в апартамента им. Нямаше прегръдки и целувки, гледаше я като побесняло куче. Започна със скандала още от вратата:
— Защо се излагаше по този начин?
— Моля? Не съм се излагала! Не съм направила нищо, от което да се срамувам!
— Как пък не?! Гледах те всяка вечер! Скандали и викове! Това ли ти казах да правиш в Къщата? Не! Казах ти да си мълчиш и да не се караш с никого!
— Аз не съм се карала!
— Е, как? То не остана човек, с когото да не си се скарала! Сега как ще ти чистя имиджа?!
— Какво има да чистиш?! За какво говориш?
— Всички вестници и сайтове те плюят! Пишат, че си истеричка, скандалджийка и злобна.
— Но аз не съм. Изобщо не знам какво са излъчвали от Къщата. Ще изгледам в интернет епизодите да видя.
— Гледай, да видиш как срина всичко, което сме градили толкова време.
— Какво пък си градил ти?
— Неблагодарница!
— Кариера ли имам? На каква? На проститутка ли?!
— Млъквай!
— Защо? Защото ще ме удариш ли? Знаеш ли какво?! Тръгвам си! Напускам те!
И Даниела се обърна и както беше с куфара с дрехите за Къщата, излезе през вратата. На улицата си хвана такси и отиде в първия хотел, за който се сети. Настани се в стаята си. Поръча си обилна вечеря от рум сървис, взе си душ, вечеря и си легна. Най-после свободна! Отдавна трябваше да напусне Стефан! Не стига, че изкарваше всички пари, не стига, че той й ги вземаше уж за някаква обща сметка, ами и ще й крещи, че била истеричка! Не беше познал…
Заспа спокойно за първи път от много време насам.
На другата сутрин се обади на една приятелка, която работеше в агенция за недвижими имоти, и й каза до обед да й намери апартамент под наем. Точно в 12 часа освободи стаята в хотела. Приятелката й я чакаше отпред. Качиха куфара в багажника и тръгнаха по огледи. Даниела успя още същия ден да хареса разкошен апартамент в центъра, подписа договора, предплати и се нанесе. Свобода, най-после беше свободна!
Излезе и си купи храна и алкохол от кварталния магазин. Прибра се в апартамента, сложи продуктите на масичката в хола. Седна, пусна си диск с музика и се наслади на мига, в който осъзна, че за първи път живее сама. Усещането беше несравнимо с нищо друго.