Нямаше смисъл от скандали и оправдания. Всичко беше ясно. Затова се качи в джипа и отиде в хотел. Поръча си две проститутки, напи се безпаметно и изключи телефоните. На другия ден по обед, след като се събуди сам и с тежко главоболие, видя, че беше потрошил някои от мебелите в хотелския апартамент. Пакетчето с кокаин липсваше от джоба му, както и парите в портфейла. Не помнеше какво точно е правил.
Но не се притесни, взе си душ, облече се и се обади на рецепцията да кажат на управителя на хотела, че иска среща с него. Когато той дойде, Борис спокойно му показа какви ги беше свършил с мебелите и каза да му приготвят сметката, ще плати всичко, само не иска да се вдига шум с името му.
После седна в ресторанта на хотела и си поръча кафе и обилен обяд. Обади се на адвоката си. След половин час Спиридонов седна на масата му:
— Искам да ме разведеш по най-бързия начин. Апартаментът е на нейно име, така че остава за нея. На детето съм решил да давам по хиляда лева месечна издръжка.
— Както кажеш — адвокатът си записваше всичко.
— Искам да уговориш подробностите с нея. По никакъв повод не искам да я виждам и чувам. Мъртва е за мен. Така и кажи. Да не ме търси. И уговори утре един час — да я няма в апартамента, за да си изнеса нещата.
— Както кажеш — Спиридонов продължаваше стриктно да пише.
— Пълномощно, каквото ти трябва, ще ти подпиша. Искам всичко ти да движиш и да не ме занимаваш със съдилища и драми. И детето да мога да виждам, когато искам, и да мога в чужбина да го водя. То няма да страда заради майка си.
Когато приключи с нарежданията си, продължи спокойно да обядва. Лили Роуз нямаше да страда заради изневярата на Кристин. Зачеркваше жена си от живота си и толкоз! На Жоро нямаше какво да му се сърди. Мъж е, щом тя му е налетяла… Това не биваше да попречи на успешната им работа. Нямаше да затворят сега ресторантите, я! Не си струваше да прати всичко по дяволите заради Кристин, не беше толкова глупав!
И сега, няколко години след тази случка, за първи път тя се изправи пред него. В двора на скъпото частно училище, в което започваше да учи дъщеря им. И те, както повеляваше традицията, като двама горди с отрочето си родители, трябваше да бъдат до нея.
Затова Борис прие да се видят. Заради Лили Роуз. На всичкото отгоре Кристин му се струваше ужасно погрозняла. На нищо не приличаше! Какво изобщо беше го прихванало да се жени за нея?! Добре, че я заряза! Трябваше да го види отнякъде с какви жени излизаше сега — водещи, певици, манекенки, такива, които можеха да бъдат забелязани по кориците на светските и модните списания! Беше щастлив и доволен от живота си. Пушеше, пиеше и чукаше. Пътуваше много в чужбина, беше видял всички екзотични местенца, за които преди само слушаше. И най-важното — инсомнията беше изчезнала. Спеше добре, живееше си живота и не се притесняваше от нищо и никого.
Когато първокласниците се настаниха на чиновете в новите си класни стаи, Борис изпрати въздушна целувка на дъщеря си от вратата и си тръгна. Щеше да прати шофьора да я докара в апартамента му за уикенда и тогава щеше да има време да му разкаже всичко.
А после отиде в единия от ресторантите. Там видя верния си шеф готвач Тони, който не го беше предал през всичките тези години за разлика от повечето му служители. Много от хората, на които беше дал занаята в ръцете — готвачи, сервитьори, управители, го бяха напуснали и създали собствени заведения. Това нервираше Борис. Искаше той да е най-добрият, само неговите заведения да са пълни. Смяташе, че той е измислил този бизнес у нас и че всички крадат идеите му. Егото му беше пораснало много. Но той като че ли не го осъзнаваше. Още не беше простил на майка си, за това, че му каза, че се е самозабравил, и оттогава не я беше чувал. Не търпеше критика, а и никой от персонала му освен Тони не обичаше да говори с него. Беше станал сприхав и крещеше на хората непрекъснато. Сега двамата с шеф готвача имаха време да изпушат по цигара и седнаха на една от все още празните маси.
— За кафенце ще имаме ли време, Тони?
— Имаме, хайде да пием по едно.
Борис кимна на сервитьора, който стоеше изправен като струна до бара.
— Видя ли ресторанта малко по-надолу по улицата, затворил е? — започна разговора Тони.
— Не. Какво става?
— Фалирали са. Така поне чух.
— Тоя бизнес не е за всеки.
— Уж кризата си отива, а колко фирми фалират!
— Като не могат, ще фалират, изобщо не ми е жал — каза студено Борис.
— Аз пък мисля, че ситуацията като цяло не е добра за бизнеса. Много заведения взеха да затварят. Няма да завърши добре това нещо.