А после заедно със съучениците си отидоха в ресторанта на НДК. Даниела цяла вечер не спря да пие и да танцува. Радваше се, че свършва тъпото училище и започва истинският живот. Нямаше търпение да си намери работа и да печели свои собствени пари! Да си намери квартира, да се изнесе от малкото апартаментче, в което живееха четиримата. Брат й спеше на дивана в хола, родителите й — в тясната спалня, а тя — в килера без прозорци, пригоден за детска стая. Бяха й омръзнали теснотията и немотията. Имаше си мечти и големи цели! Искаше да стане известна и богата! За целта щеше да се пробва като фолкпевица или като телевизионна водеща. Не знаеше дали има нужните качества, но искаше на всяка цена да пробие и всички да й завиждат. И да се вози в скъпи коли и да ходи в тузарски ресторанти с модните си дрехи. В лъскавите списания, които посетители забравяха в кафенето, където работеше брат й, четеше, че така правят звездите. Ето това искаше от живота и нямаше да се спре пред нищо, докато не го постигне.
След ресторанта с някои от съучениците й тръгнаха към Студентски град. Искаха да продължат купона в чалготека. Любимата й певица беше Емилия. Много й беше интересно дали наистина имаше връзка с Коко Динев и какво щеше да се случи с любовния им триъгълник с Анелия. Дано една от двете певици да има участие тази вечер, че да си вземе автограф! Или по-добре да не взима?! Нали самата тя щеше да става известна, на нея щяха да й искат автографи, нямаше да се излага като някоя фенка да се бута за автограф върху салфетка!
В заведението беше претъпкано. Музиката гърмеше. Със съучениците й се сбутаха на масичка в ъгъла и едно от момчетата попита какво ще пие. Нямаше пари в себе си, но той може би щеше да я почерпи, така че смело си поръча уиски. После стана да танцува и не седна цял час. Тогава към нея се приближи непознат мъж и я попита дали е манекенка.
— Не, не съм. Абитуриентка съм — отговори му веднага Даниела и кокетно се усмихна.
— Много си хубава. Мислила ли си за кариера?
— Каква кариера? — почти извика в ухото му заради силната музика.
— Аз съм фотограф, мога да те снимам и да те направя известна!
Даниела не повярва на късмета си. Ето това се казва удар. Първа вечер на свобода и птичето кацна на рамото й. Зачуди се как да му отговори. Какво трябваше да направи, да му даде телефона си, за да й се обади утре? Или да му откаже? Той я улесни:
— Казвам се Стефан. Живея наблизо, искаш ли да отидем у нас и да го обсъдим?
— Кариерата ли? Не може ли да почака до утре, искам тази вечер да се забавлявам.
— Имам връзки в списанията, ще те предложа за корица някъде, хайде ела да си поговорим, ще си допием вкъщи — фотографът и се усмихна подкупващо.
Даниела се замисли: хммм…. корица?! Не беше никак зле! Веднъж да се покаже на корица и работата щеше да потръгне. Сигурно се плащаше много добре, иначе защо звездите се снимаха постоянно?! Отпи от уискито и огледа Стефан. Беше около трийсетгодишен, с малко шкембенце и започнал да оплешивява. Но тя не си търсеше манекен, нито сериозна връзка. Беше загубила девствеността си преди две години с един съученик, с когото ходиха цяла година. Караха се постоянно, той я ревнуваше и й правеше проблеми. След този тормоз реши, че не й трябва постоянно гадже, по-добре да си живее живота и да се забавлява. Какво пък толкова, нека тогава се позабавлява. Ако този Стефан искаше секс от нея, за да я вкара в светските среди? По-добре с него, отколкото с някой пъпчасал съученик или съсед от „Люлин“. Даниела можеше и да е малка, но не беше глупава, досещаше се как стават някои неща и нямаше да пропусне шанса, който й падна от небето. В чалготеката беше пълно с хубави момичета, които нямаше да карат Стефан да ги моли да тръгнат с него към светлото бъдеще.
— Тръгваме ли? — усмихна му се предизвикателно тя.
— Готов съм, хайде — отговори й той и пое към изхода.
Даниела го последва. На паркинга имаше много спрели таксита. Качиха се в първото и Стефан даде адреса. Не след дълго спряха пред блока му в Студентски град. Огромен и панелен. Значи не беше богат, помисли си тя. Когато той отвори вратата на апартамента, подозренията й се потвърдиха. Скромно обзавеждане и само най-необходимите мебели.
— Настанявай се — каза й Стефан и посочи изтъркания диван в хола. — Сега ще донеса водка и кола, искаш ли?