— Пих уиски преди малко, да не ги омешам…
— Имам и уиски…
Отвори един шкаф в секцията и извади преполовена бутилка с евтино уиски и две чаши. Отиде в кухнята и се върна със студена бутилка кока-кола. Седна до нея на дивана. После й подаде нейната чаша с уиски и каза:
— Наздраве! За нашето запознанство!
— Наздраве!
Чукнаха се. Отпиха бавно, наслаждавайки се на всяка глътка, и след малко той попита:
— Имаш ли си гадже?
— Не, не съм по връзките.
— На колко години си?
— Скоро ще навърша осемнайсет.
Стефан остави питието на масата, сложи там и нейната чаша и я придърпа към себе си за страстна целувка. Тя се отпусна в замаяно от алкохола блаженство и след малко двамата се озоваха в спалнята. Даниела му се отдаде с удоволствие и сексът между тях се получи страхотен. Фотографът беше страстен и опитен любовник.
— Много си сладка! Искам пак да те видя — каза й той, докато Даниела обличаше роклята си.
— И на мен ми хареса! Сексът имам предвид… много си добър! Личи си, че имаш опит! — Даниела се наведе към леглото и го целуна. — Дай някъде да ти напиша телефона ми.
— Набери ме направо — издиктува телефонния си номер, а тя го избра. — Ето, готово, имам ти вече номера, утре ще ти се обадя, може да се видим вечерта.
— Ще чакам да ми звъннеш, сега ще ми дадеш ли пари за такси, че няма как да се прибера до „Люлин“, а ти си пил и едва ли ще станеш да ме закараш.
— Бръкни в джоба на дънките и ми дай портмонето.
Даниела му подаде направо дънките и той й подаде банкнота от десет лева.
— Благодаря ти, ще чакам утре да се видим и да поговорим за кариерата ми както ми обеща.
— Добре, сладурче. Хайде отивай да поспиш! Тази красота трябва да се поддържа с много сън.
Даниела му се усмихна и излезе. На улицата веднага си хвана такси. Не бяха говорили за кариерата й, но тя му имаше доверие.
Беше шест сутринта, когато отключи входната врата на апартамента им. Събу обувките си и през стъклото на холната врата видя, че при брат й свети. Зачуди се защо не спи и дали е сам. Искаше й се да му сподели за запознанството с фотографа. Докато се чудеше дали е добра идея, или ще налети на някоя от неговите приятелки, вратата се отвори. Отвътре се показа ухиленото лице на Борис.
— К’во става, систър? Добре ли си изкара? Ела да те видя.
— Защо си буден по това време? Всъщност много се радвам, че си буден, защото имам да ти разправям толкова много неща!
Даниела седна доволна на дивана, който не беше оправен за лягане. „Изобщо ли не е лягал“, помисли си тя. Обичаше много по-големия си брат, той беше най-близкият й човек и знаеше, че винаги може да разчита на него за всичко.
— И аз имам да ти казвам суперновина! — каза й доволно той.
— Кой ще започне пръв? Нека да съм аз, моля те!
— Добре, ти кажи!
— Запознах се с един фотограф! Истински! Каза, че работи със списания и ще ме препоръча! Представяш ли си? Ще имам работа и пари!
— С кои списания?
— Забравих да го питам.
— Спа ли с него?
— Стига де! Какви са тези въпроси сега?!
— Знаеш, че съм те учил всичко да ми казваш! Ако се случи нещо, кой, ако не аз, ще те защити!
— Ами… сега се прибирам от тях, к’во друго да ти кажа?!
— Ясно, ще трябва да ме запознаеш с него, ако пак ще се виждате! Трябва да знам къде и с кого ходиш, чу ли?
— Абе да не съм бебе! Стига деее!
Борис я изгледа лошо. Чуха, че майка им се разтропа из спалнята, беше станала, за да ходи на сергията на пазара, и снишиха гласовете си.
— Добре, ще те запозная. Но чуй, той е фотограф! И от цялото заведение при мен дойде, мене избра! Представяш ли си?! Мене, от всички! — Даниела го изгледа гордо. — Ще видиш, ще направя кариера и скоро ще се махна от тази мизерия!
— Аз може и да те изпреваря! — на свой ред победоносно я изгледа Борис.
— Как така? К’во става? — ококори се тя.
— Като те качихме в колата за бала, аз тръгнах към кафенето, нищо че бях казал, че няма да ходя. Реших да мина ей така, за малко. И вървя по тротоара и гледам две супербаровски лимузини спрели пред съседния блок. Едни охрани около тях, едно чудо, казвам ти, всички бяха наизлезли по прозорците да ги гледат. Загледах се и аз и кого да видя — Жоро!
— Кой Жоро бе?
— Жоро бе, моят приятел, дето от деца играехме пред блока. Ама ти може да не си била родена още и да не го знаеш! — захили се Борис.
— Добре, батко! Много си по-голям от мен, ще те слушам цял живот! Благодаря ти, че ми го напомняш постоянно.
— Тринайсет години са си голяма разлика. Винаги съм се грижил за по-малката ми сестричка и така ще е цял живот, да го знаеш! Само някой да ти направи нещо, ще го удуша!