— Никой нищо няма да ми направи, а какво щеше да ми разказваш? Това, че си видял приятелчето от детството ли? Голяма новина, направо ще ме разплачеш… — и Даниела се разкикоти.
— Ти май доста си си пийнала тази нощ, а?
— Веднъж ми е балът, мога да се направя и на прасе, ако искам!
— Аа, не така! Момиче си, не ти отива!
— Добре, сега конско ли ще ми четеш, или ще ми разказваш?
— Слушай сега, Жоро много се зарадва, когато ме видя! Вика ми — качвай се, ще пием, ще се видим и аз така и така нямах работа, тръгнах с него. Първо хапнахме в един ресторант, оттам — бар, дискотека, чалготека…
— Коя?
— Е, как коя?! Само в най-оборотните заведения ме е водил! Навсякъде във випа ни настаняваха, големи почести му оказват, ама той с парите напред, нали разбираш, не е като нас?! Голяма работа е станал! Много му се кефя! Пари, пари, много пари има този човек, казвам ти!
— Е, откъде?!
— Бе не е моя работа да го питам! Навсякъде той плащаше сметките, охраната му — шест човека — и на тях плаща вечерята, ние ядем на едната маса, те на другата. С пистолети ходят, абе страшна работа!
— И к’во стана накрая?
— Предложи ми работа!
— Каква? Охрана ли ще му ставаш?
— Не, собственик на заведения!
— Да, бе! Ще станеш ти, как пък не! Нямаш една стотинка, скъсал си джоба!
— Той ще ми даде пари! Първо ще отида за месец-два в чужбина, да огледам как са обзаведени и направени хубавите ресторанти и нощни клубове. Ще ми осигури преводач, негов човек, с мен ще пътува. Като се върнем, ще взема две места и ще ги направя с неговите пари, но за пред хората аз съм собственикът, разбираш ли?
— Не го разбирам много, но щом те кефи, давай, направи го, радвам се за теб. Поне ще се измъкнеш от тази дупка!
— Ще започнеш работа при мен, не се притеснявай. Ще се подредим добре и двамата, ще си живеем идеално.
— Аа, не! Аз сервитьорка няма да ставам, да нося таблите, докато другите си пият и си гледат кефа! Ще видим какво ще ми уреди фотографът, няма да изпусна шанса си.
— Значи и на двамата нещата се подреждат! Ех, доволен съм!
Двамата се разсмяха. В коридора майка им изтропа силно, като че ли изпусна нещо на пода. Борис отвори вратата на хола:
— Какво става, мамо, добре ли си?
— Да, добре съм. Сам ли си, чух гласове?
— Даниела е при мен, ела да я видиш, прибра се от бала.
— Нямам време сега, ще тръгвам, закъснявам.
И Нуша излезе на стълбището на стария и вмирисан на вкиснато блок. А Борис и Даниела се отправиха към мизерните си местенца за спане. Цяла нощ се бяха отдавали на развлечения, сега трябваше да си починат. За Борис времето на барман в кварталното кафене беше приключило, довечера отново имаше среща с Георги Василев. Нямаше търпение да се впусне в това приключение…
3
Братът и сестрата се събудиха към три следобед от гръмогласното бръщолевене на баща им. Мърмореше, че бирата му е свършила и някой трябва да отиде да му купи нова.
— Даниела, къде си? Още ли спиш бе, момиче, кое време стана?! — викаше от кухнята Драган.
След малко Даниела се показа чорлава от килера. В кухнята завари баща си, облечен с мърляв потник, да зяпа малкото портативно телевизорче, сложено на кухненския шкаф.
— Отиди и ми купи бира! — заповяда и той.
— Дай пари.
— Нямам, майка ти не е ли оставила някъде?
— На мен не ми е давала, не знам…
— Къде е брат ти, вземи от него!
Даниела завлачи уморено крака по коридора към хола. Отвори вратата и видя брат си да лежи с отворени очи на покрития с чаршаф диван. Гледаше отегчено как една муха кръжи над него. Влезе и затвори вратата.
— Брат ми, трябва спешно да се изнеса оттук! Не издържам вече! В този дом освен тебе никой не ме взема за човешко същество. Писна ми, освен за пари тука за нищо друго не се говори. Час по-скоро трябва да изкарам мои собствени и да се изнеса под наем, не издържам!
— Спокойно, още малко остана, ще ти помогна. Като почна да изкарвам пари, ще ти взема апартамент под наем. Да отидем ли да пием кафе?
— Чакай да си взема душ и да си облека нещо, след пет минути съм готова.
Даниела влезе в тясната баня, съблече се и пусна водата да шурти върху нея. Изми с шампоан косата си и докато отмиваше сапуна от тялото си огледа за пореден път олющената синя боя на стените. Мухълът бавно, но сигурно си проправяше път и беше завладял изцяло едната стена. Беше и неприятно да се къпе в тази отвратителна баня, но си даваше кураж, че един ден щеше да има най-луксозната и красива баня на света. Само веднъж да й направят снимки и всичко щеше да потръгне! Беше се хванала като удавник за сламка за идеята на фотографа и ако той я излъжеше, щеше да й се отрази изключително зле!