Омота пешкир около тялото си и излезе от банята. Облече къса рокля на цветя от изкуствена материя и дори не се погледна в напуканото огледало. Не харесваше малкото дрехи, които имаше, мечтаеше за тези, които носеха звездите на снимките в списанията. Разреса дългата си коса и я върза на опашка. Осъзнаваше, че е хубава, и щеше да се възползва изцяло от този факт.
Брат й се показа от коридора — беше готов да излязат.
— Какво ще правим с бирата на татко? — попита го тя на вратата.
— Не ме интересува, да се оправя — отговори й той, докато затваряха входната врата.
Баща им беше загубил отдавна уважението им. Откакто остана без работа, по цял ден стоеше пред телевизора вкъщи. Отказваше да си потърси нова и беше оставил майка им да се грижи за плащането на сметките и прехраната. Борис помагаше на майка им колкото може, но в техния дом парите никога не стигаха. И на двамата им ставаше жал за Нуша, когато я виждаха превита под тежестта на щайгите с плодове и зеленчуци. Майка им беше загубила безвъзвратно някогашната си красота, която бяха виждали по старите пожълтели снимки. Дългата й коса сивееше, а ръцете й бяха целите в мазоли. Големите й тъмни очи гледаха тъжно и изморено. Животът я беше смачкал. Искаше им се един ден да успеят да я изкарат от пазара. Да й купят хубав апартамент и да си почива заслужено по цял ден…
Даниела и Борис седнаха в кварталното кафене близо до дома им. Взеха си по кафе в пластмасови чашки за петдесет стотинки и се зазяпаха в хората, които слизаха от пристигащите на спирката рейсове. Всички изглеждаха угрижени и бързаха за някъде. Там спираше и автобусът за Банкя.
— Ех, ако можем един ден да си купим къща в Банкя, а? Да станем комшии на Бойко Борисов, представяш ли си?
— Защо пък там?
— Не знам, сега ми хрумна, докато гледам рейса, който отива в Банкя — каза Даниела. — Много искам да съм богата.
— Кой не иска?! Ама нали виждаш ние от какво семейство сме и къде живеем, как да се издигнем?! Ти к’во си мислиш, че на мен ми харесва тая мизерия ли? Ама чак пък за къща в Банкя да мечтаем, не е ли прекалено? На мен и едно малко апартаментче ми стига…
Телефонът на Даниела иззвъня, тя го погледна и се усмихна.
— Стефан е — уведоми брат си. — Да вдигна ли веднага, или да го накарам да почака?
— Изчакай пак да те потърси. Не му вдигай веднага.
Даниела така й направи. Остави телефона си да звъни и продължи да си пие кафето. След пет минути Стефан отново я потърси.
— Не съм си чула телефона, тук е много шумно.
— Къде си? — поиска да знае той.
— Пия кафе.
— С кого?
— Е, сега…
— Кажи де! Нали щяхме да се виждаме днес?
— Ами ела, ако искаш, аз съм с брат ми.
— Значи си с брат си, ами по-късно, ако искаш, да ти се обадя.
— Не, бе, ела, като ти казвам, тъкмо ще ви запозная.
— Къде сте? — попита Стефан.
Даниела му обясни и затвори. В този момент телефонът на Борис иззвъня и той вдигна веднага. Поговори минута и затвори.
— Тръгвам.
— Къде?
— Отивам в къщата на Жоро, даде ми адреса си в Драгалевци. Каза веднага да тръгвам. Счетоводителят му е там, иска да ни срещне. Мъжко момче се оказа, държи си на думата, щом веднъж го е казал, не се отметна. Дано скоро да започнем с бизнеса, че съм останал с н’екви смешни пари. Хайде, чао, няма да мога днес да се запозная с фотографа, ще го оставим за друг път.
Борис стана от пластмасовия стол и тръгна към такситата. По пътя до Драгалевци се чудеше какво ли ще стане в къщата на Жоро. Как ли щяха да го започнат този бизнес и каква щеше да е неговата роля. Когато таксиметровият шофьор му каза, че са пристигнали на адреса, той плати и слезе. Трябваше му минута, за да затвори от изненада и възхищение устата си. Гледката, която се разкри, беше впечатляваща. Зад внушителната тухлена ограда се виждаше истински палат. От будката на охраната излезе едър здравеняк и го попита кой е и какво търси тук. Той му обясни и мъжът отвори масивната порта. Пред Борис се разкри чудна гледка, един нов свят. Насред добре поддържаната градина имаше голям басейн. Забеляза, че Жоро се е изтегнал до него под огромен бял чадър, а компания му правеха няколко разсъблечени мацки. Всички пиеха шампанско във високи чаши.
— Идвай при нас — извика му Жоро, щом го видя.
Борис се забърза през перфектно окосената трева и му се прииска да си беше взел бански. Сякаш прочел мислите му, Жоро му каза: