— Здрасти, братле! Влизай в къщата първо да си сложиш бански и ела да пиеш с нас.
— Здрасти! — поздрави той малко неуверено.
Усетил колебанието му, босът посочи с ръка големите френски прозорци и му каза:
— Влизай от там, ще видиш икономката ми, кажи й да ти даде нов бански, имам купища, не се притеснявай.
Борис влезе в хола на къщата и главата му се замая от лукс и блясък. Скъпи кожени дивани, камина, огромни кристални полилеи и тежки персийски килими. Намери икономката и тя го заведе до голяма гардеробна. Даде му нов бански и той влезе в банята да се преоблече. Банята беше истинско бижу. С огромно джакузи и мраморна мивка със златни кранчета с формата на делфинчета. Не беше виждал подобно разточителство, пари не бяха жалени за нищо. Къщата на Жоро беше като извадена от архитектурно списание.
Борис се върна бързо до басейна. Жоро му подаде чаша с шампанско и му каза да се забавлява.
— Ако искаш някое от момичетата, взимай! Те затова са тук. Пий, плувай, чукай. Един път се живее, греби с пълни шепи!
— Да поговорим за работата, ако искаш?
— Има време. Счетоводителят вътре подготвя документите, от теб се иска само да ги подпишеш. Международен паспорт имаш ли?
— Нямам.
— Утре да си извадиш по бързата процедура, виж там дали ще стане за 24 часа. Пари имаш ли? Чакай, аз да ти дам — и Жоро погледна към градината. Като от нищото изскочи един от бодигардовете му и той му нареди: — Донеси ми куфарчето!
Здравенякът влезе в къщата и след малко се върна с черно дипломатическо куфарче. Отвори го с едната ръка и го поднесе към Жоро. От шезлонга, на който беше седнал, Борис видя, че е пълно с пачки. Жоро отброи и му подаде една пачка с думите:
— Тук са пет хиляди лева. Вземи ги, направи си паспорт, купи си нови дрехи и каквото ти е необходимо. Искам да заминеш по най-бързия начин. Ще ти направя и карта в евро да разполагаш, като заминеш в чужбина.
— Къде? — попита Борис, докато въртеше парите в ръката си.
— За Италия, а после и Франция, може би и Германия. Ще разгледаш модерните заведения. Ще видиш как се направени и ще направиш и тук такива. Ще имаш най-добрия дизайнер на разположение, не се притеснявай. Всичко, което може да се купи с пари, ти ще го имаш. Сега влизай вътре и кажи на икономката да те заведе в кабинета ми, там те чака счетоводителят да подпишеш документите. И си вземи личната карта.
— Какви документи да подпиша?
— Той ги е подготвил, ти само ги подпиши.
— Ама за к’во?
— За фирмите.
Борис не зададе повече въпроси. Явно работата започваше. Обърна се и влезе в къщата. Прибра парите в джоба на старите си дънки, взе документите си и както беше по бански, тръгна с икономката към кабинета. Вътре го очакваше мъж на около четирийсет години, който въпреки топлото време беше с костюм и вратовръзка. По махагоновото бюро бяха разстлани купища изписани страници. Усмихна му се и му подаде химикалка.
— Готов ли си да подписваш, сядай, че има доста. Аз съм Заимов.
— Аз съм Борис Иванов.
— Знам, сядай — подкани го пак счетоводителят и му тикна първата страница.
— За к’во е т’ва?
— За фирмите. Правим големи работи, радвай се! Господин Василев ти е гласувал огромно доверие, с негова помощ ще станеш бизнесмен, собственик на най-големите заведения. Ти само подписвай бързо сега, че нямаме време. Той е такъв — като реши нещо, прави го на момента, иначе губи интерес и се отказва. Дай си личната карта да ти вкарам данните и почвай да подписваш.
Борис седна на стола и започна старателно да изпълнява задължението си. След половин час приключи, без да е прочел и страница от документите. Не искаше да се натоварва с излишна информация. Щом веднъж беше влязъл в играта, нямаше от какво да се притеснява.
— Ето и последната страница е готова — подаде я той на Заимов. — Нещо друго?
— Засега е това. Отивай на басейна да се забавляваш, а оттук нататък често ще се срещаш с мен.
— Дали ще се справя?
— Разбира се! Господин Василев ще ти даде нужните хора и пари, нищо друго не ти е необходимо, няма за какво да се притесняваш. Хубаво е да си му приятел, сам ще се убедиш.
Борис се усмихна и излезе от кабинета, върна се при басейна в добро настроение.
— Свършихте ли? — попита го Жоро.
— Да.
— Отпусни се, пийни, поплувай, изчукай някоя путка! А довечера ще отидем да вечеряме някъде. Искам да се забавляваш.
И двамата изпиха по чаша шампанско на екс. После скочиха в басейна, а момичетата ги последваха. Едно от тях с вид на манекенка с безкрайно дълги крака се приближи до него и започна да го целува без никакви предисловия. После свали банския му и го възседна направо в басейна. Не й пукаше, че не бяха сами. Мяташе се като малка сладка рибка и се смееше доволно. За Борис това беше ново. Не беше правил секс в басейн, а и никога не се беше чукал пред други хора, но не искаше да го вземат за задръстен и реши да се представи добре. Адреналинът му се беше вдигнал и той помпаше здраво. Чу Жоро да му предлага: