— Вероятно. Не мога да ги забия засега.
Незабавно съжалих за сексуалната метафора, но се сетих, че всъщност бе спортен термин.
— Имаме нужда от тази сделка. Ако мога да направя нещо, кажи.
Забелязах, че Джоан изглеждаше необичайно изморена, почти скапана. Под очите й имаше тъмни кръгове. Тя отпи мощна глътка от кафето си и попита:
— За това ли искаше да говорим?
— Не, за нещо друго — отговорих. — Разполагаш ли с няколко минути?
Тя погледна миниатюрния си часовник.
— Почти е време за обяд, но можем да поговорим, докато човекът, с когото имам среща, се появи.
— Благодаря ти. Е, значи Крофърд го няма вече — казах.
Тя примигна. Никаква помощ.
— И цялата му банда напусна — продължих. — Вероятно ще станеш вицепрезидент сега, а?
Джоан отново примигна. Поколеба се за момент, после отговори:
— Не забравяй, че заради покупката на „Майстер“ ще ни се наложи да направим известни съкращения. Всъщност, ще си отидат всички, които не са от най-изявените служители.
Точно както си мислех. Прехапах долната си устна.
— Трябва ли да започна да си събирам нещата? — попитах.
— Няма за какво да се тревожиш, Джейсън. Четири години поред си член на клуба.
Клубът се състоеше от продавачите, които бяха сключили най-добрите сделки в компанията.
— Дори си бил продавач на годината — добави тя.
— Не и миналата година — напомних й.
Миналата година мазният Тревър Алард получи първа награда и пътешествие до Италия. Заведе там жена си и й изневери с някакво италианско маце, с което се запознал във Венеция.
— Просто имаше кофти четвърто тримесечие. На всеки се случва. Важното е, че клиентите купуват от хора, които харесват, а теб всеки те харесва. Но не си дошъл да говорим за това, нали?
— Джоан, имам ли шанс за мястото на районен мениджър?
Тя ме изгледа изненадано.
— Наистина ли го искаш?
— Да.
— Тревър вече подаде молба и лобира усилено.
Някои от момчетата го наричаха Късметлията Тревър, защото вечно си уреждаше нещата по някакъв начин. Не бе лесно да го изтърпиш.
— Тревър е добър. Но и аз не падам по-долу. Имам ли подкрепата ти?
— Аз… не взимам страна, Джейсън — отвърна тя нещастно. — Ако искаш да поговоря с Горди за теб, ще го направя с удоволствие, но не знам дали ще обърне внимание на препоръката ми.
— Само за това те моля. Просто му спомени за мен. Кажи му, че искам да се явя на интервюто.
— Ще го направя. Но Тревър се доближава повече до типа на Горди.
— По-агресивен е?
— Да. Това, което Горди нарича „месоядец“.
Някои хора използваха и по-неприятни епитети по негов адрес.
— И аз ям пържоли.
— Ще му поговоря за теб. Но няма да взимам страна. Оставам напълно неутрална.
На вратата й се почука. Джоан махна с ръка.
Вратата се отвори и висок готин тип с рошава кестенява коса и сънливи кафяви очи влезе вътре и й се усмихна широко с блестящите си зъби. Тревър Алард беше слаб и мускулест, арогантен и нагъл и все още приличаше на популярния спортист от „Сейнт Лорънс“, какъвто бе до неотдавна.
— Готова ли си за обяд, Джоан? — попита той. — Хей, Джейсън, здрасти. Не те видях.
5.
Кейт вече се бе прибрала от работа, когато си влязох вкъщи. Лежеше на твърдото канапе на баба Спенсър и четеше книга с разкази на Алис Адамс. Щеше да я обсъжда в литературния си клуб, група от девет жени, бивши състудентки, които се събираха веднъж месечно, за да споделят впечатленията си от изискани романи, написани само от жени.
— Тази вечер имам мач — заявих, след като се целунахме.
— А, да, вторник. Щях да изпробвам една нова вегетарианска рецепта, но сигурно нямаш време, а?
— Ще грабна нещо на път към стадиона — отговорих бързо.
— Какво ще кажеш за един хамбургер с тофу?
— Не, няма нужда. Не си прави труда.
Кейт не беше добра готвачка, пък и тази нова мода с тофу бе наистина кошмарна, но все пак й се възхищавах, че опитваше. Покойната й майка никога не бе влизала в кухнята. Бяха имали готвачка, преди парите да се изпарят. Моята собствена майка се прибираше у дома след дълъг работен ден като администраторка в лекарски кабинет и приготвяше обилна вечеря за мен и баща ми, обикновено макарони с кайма и доматен сос. Никога не бях чувал за семейство със собствена готвачка. Освен във филмите, разбира се.