— Не забравяй, че Сузи и Крейг ще са тук за вечеря.
— Довечера ли?
— Казах ти го милион пъти.
Изстенах мрачно.
— Колко дълго ще останат?
— Само две нощи.
— Защо?
— Какво защо? Защо само две нощи?
— Защо изобщо идват в Бостън? Мислех си, че Ел Ей е великото място. Поне Крейг винаги твърди така.
— Тъкмо го избраха в надзорния съвет на „Харвард“. Първото му събрание е утре.
— Как може да го изберат в надзорния съвет на „Харвард“? Сега той е холивудски тип. Сигурно вече не притежава вратовръзка.
— Не само е от прочутите хора, завършили университета, но и е важен дарител. Хората се интересуват от подобни неща.
Когато Сузи се запозна с Крейг, той беше беден, гладуващ писател. Беше публикувал няколко разказа в неизвестни списания и преподаваше писане на есета в „Харвард“. Беше страхотен сноб и на Сузи май това й харесваше, но тя определено не бе от хората, които биха живели в бедност. Крейг бързо осъзна, че няма да изкарва пари в литературния свят. Затова се преместиха в Ел Ей, където състудент на Крейг го запозна с някои хора и той започна да пише сериали. Уреди се като сценарист на „Всички обичат Реймънд“ и започна да изкарва луди мангизи. А после създаде ново шоу, което се превърна в хит, и за една нощ стана невероятно богат.
Сега той и Сузи ходеха на почивка в Сейнт Бартс с Брад и Анджелина. Сузи редовно захранваше Кейт с клюки за холивудските звезди. Имаха огромна къща в Холмби Хилс и вечно излизаха на вечеря с разни знаменитости. И Крейг никога не ме оставяше да забравя това.
Кейт стана и си наля още една чаша кафе.
— Сузи е решила да разведе Итън из Бостън — Пътеката на свободата и т.н.
— Тя все още не загрява, а? Итън не си пада по Пол Ривиър. Вероятно би харесал салемския музей на вещиците, но не мисля, че и там ще му покажат наистина извратените неща, по които е луднал.
— Просто те моля да се държиш мило с тях. Двамата с Итън имате страхотно приятелство, което не разбирам напълно. Но съм ти благодарна за това.
— Защо изобщо ще отсядат у нас?
— Защото Сузи ми е сестра.
— Знаеш, че непрестанно ще се оплакват от банята и завесата на душа, от това как водата от душа пръска по пода, как машината ни за кафе не е отлична, защо нямаме кафе на зърна от Суматра и…
— Не се настройвай срещу тях, Джейсън. Те просто са свикнали на по-висок стандарт на живот.
— Ами тогава защо не отидат в „Четирите сезона“?
— Искат да отседнат у нас — твърдо заяви жена ми.
— Вероятно Крейг намира за вдъхновяващо да поддържа връзка с обикновените хорица от време на време.
— Много смешно.
Отидох до шкафа и огледах тъжно потискащите кутии с нискокалорични зърнени храни.
— Скъпа — казах през рамо, — оглеждаш недвижими — имоти, а?
— За какво говориш?
— По интернет. Забелязах, че си влизала в страница за недвижими имоти.
Никакъв отговор. Избрах най-приемливата на външен вид кутия и неохотно я занесох до масата. В хладилника имаше само обезмаслено мляко. Мразя го. Млякото не трябва да е синкаво. Но занесох и кутията с мляко до масата.
Кейт разглеждаше чашата си съсредоточено и разбъркваше кафето, макар да не бе сложила нищо в него.
— Човек може да си мечтае, нали? — промълви най-после с нежен глас.
Съжалих я, но реших да не я разпитвам повече. Какво можеше да ми каже? Че е очаквала повече, когато се е омъжила за мен?
Запознахме се на сватбата на общ приятел, когато и двамата бяхме вече доста пияни. Мой състудент от колежа се женеше за състудентка на Кейт от „Екзетър“. Кейт била принудена да напусне „Екзетър“, когато семейството й фалирало. Отишла в „Харвард“ със стипендия. Семейството й се опитваше да го пази в тайна, но впоследствие всички узнаха истината. В Бостън има сгради с фамилното й име и й се бе наложило да изтърпи унижението от посещаването на държавно училище в Уелсли през последните две години в гимназията. А пък аз, момчето от Уорчестър, първият от семейството, който завършваше колеж, чийто баща бе металург, нямах и представа какво е частно училище.
На сватбата ни настаниха един до друг и аз незабавно си паднах по страхотното маце. Изглеждаше доста претенциозна: завършваше литература в „Харвард“, четеше всички френски феминистки — на френски, разбира се. Определено изглеждаше прекалено изискана за мен. Може би, ако и двамата не бяхме пили толкова, нямаше да ми обърне внимание. Но пък по-късно ми спомена, че според нея съм бил най-хубавото момче на сватбата, както и най-чаровното и забавното. И кой можеше да я обвини за това? Изглеждаше развеселена от историите ми за работата — тъкмо бях започнал в „Ентроникс“ и още не бях претръпнал. Харесваше й, че се вълнувам от работата си. Каза, че това й действало като свеж полъх и ме отличавало от циничните й приятели. Вероятно попрекалих с разказите за плановете си да изкарвам страхотни пари след пет-десет години, но пък тя се увлече. Каза, че съм бил много по-истински от типовете, с които обикновено излизала.