— Жена ти да не е болна от нещо?
— Не, съвсем добре си е.
Какво, по дяволите, бе това?
— Да не би ти да си болен от рак?
Усмихнах се леко.
— В отлично здраве съм, Горди, но благодаря, че попита.
— Какъв тогава ти е проблемът?
Замълчах и се зачудих какво да отговоря, за да не бъда уволнен.
— Четири години поред си член на клуба. А после? Превръщаш се във Фестино.
— Какво имаш предвид?
— Не можеш да сключиш сделка.
— Не е така, Горди. Бях продавач на годината.
— Да, когато пазарът гълташе плазмените телевизори като топъл хляб. Всички лодки се носят по течението.
— Моята лодка изпревари останалите.
— Все още ли я бива за плаване? Това е въпросът. Погледни миналата година. Започвам да се чудя дали не си започнал да се скапваш. Това се случва често с хората от нашия бизнес. Губят страстното си желание да успеят. Гори ли все още огън в гърдите ти?
Аз бих го нарекъл не огън, а киселини, но вместо това отговорих:
— Да, все още гори. Знаеш, че важното е колко пъти ще успееш. Колкото повече се проваляш, но продължаваш да опитваш, толкова повече пъти успяваш.
— Не искам да слушам дивотиите на Марк Симкинс — прекъсна ме Горди. — Абсолютна простотия са. Колкото повече пъти се проваляш, толкова повече сделки губиш.
— Не мисля, че той има това предвид, Горди — започнах.
— Очаквай да ти се случат хубави неща — презрително изсумтя той. — Е, в истинския свят, където живеем, всеки ден очаквам буря и се приготвям за нея, като си слагам дъждобран и галоши. Така стоят нещата в истинския свят, а не в сладникавите мечти. Готов ли си да се съревноваваш с Тревър Алард и Брет Глийсън? Да видим кой от вас ще сключи повече сделки? Да видим кой ще напредне и кой ще бъде забравен?
— Тревър извади късмет миналата година. „Хаят“ започнаха да купуват на едро.
— Стедман, чуй ме добре. Човек сам си гради късмета.
— Горди, миналата година ти му възложи по-добрите клиенти. Даде на Тревър всички хубави бонбони, а на мен — онези с гнусния розов крем.
Горди се вторачи в мен с блеснали очи.
— Да бе! На всичкото отгоре има озонова дупка, а ти си бил подменен в родилното отделение. Имаш ли и други извинения? — почти се разкрещя. — Чакай да ти кажа нещо. Типовете от Токио се канят да изсипят кофа с лайна върху нас, а ние дори не знаем кога ще го направят. Ако повиша неподходящия човек, ще захапят моя задник!
Искаше ми се му кажа, че вече не искам скапаното повишение, а просто желая да се прибера у дома, да хапна една пържола и да правя любов с жена ми. Но внезапно осъзнах, че повишението е важно за мен. Всъщност, май повече исках да го получа, отколкото да заема мястото.
— Няма да допуснеш грешка — казах накрая.
Горди се ухили. Започвах да мразя гадните му усмивчици.
— Тук оцеляват само най-здравите, нали знаеш?
— Знам, по дяволите.
— Но понякога еволюцията има нужда от помощ. А това е моето задължение. Повишавам най-добрите. Убивам слабите. Ако получиш работата, ще ти се наложи да уволниш някои хора, да се отървеш от скапаняците. Можеш ли да уволниш Фестино?
— Първо бих го вписал в плана.
Планът за изпълнение бе начинът, по който компанията ти казваше да влезеш във форма или да напуснеш. Понякога някои от заплашените успяваха.
— Той вече е в плана, Стедман. Смотаняк е и ти го знаеш. Ако получиш повишението, ще можеш ли да го уволниш?
— Ако се налага.
— Ако някой от екипа ти не се справя, ти отговаряш за това. Една скъсана брънка във веригата и всички страдаме. Включително и аз. Запомни: в думата „екип“ няма „аз“.
Хрумна ми, че в думата „маразъм“ пък има, но кимнах замислено.
— Виждаш ли, Стедман, човек не може да е сантиментален. Трябва да си готов да бутнеш баба си под някой автобус, ако това ще ти помогне в сделката. Алард би го направил. Също и Глийсън. А ти?
Разбира се, бих бутнал бабата на Алард под автобус. Бих бутнал и самия Алард под автобус. Също и Глийсън.
— Баба ми е мъртва — отговорих.
— Знаеш какво имам предвид. Да мотивираш хората да изкатерят планината заради теб, не е същото като да носиш чанта.
На жаргона в бранша носенето на чанта означаваше да си продавач.
— Знам — потвърдих.
— Така ли? Имаш ли огън в гърдите? Инстинкт на убиец? Можеш ли да мотивираш екипа си?