Възрастните се бяха настанили в тясната ни кухня, а Итън не се виждаше никъде. Смееха се високо и пиеха от огромни чаши за мартини. Прекарваха си толкова добре, че дори не ме забелязаха. Макар Сузи да бе четири години по-възрастна от Кейт, двете страхотно си приличаха. Клепачите на Сузи бяха малко по-тежки, а устата й — леко изкривена надолу. А и времето и луксозният живот също я бяха променили малко. Имаше повече бръчици около очите от Кейт, несъмнено от яркото слънце на Карибските острови. Косата й изглеждаше така сякаш бе фризирана поне веднъж седмично в някой осемстотиндоларов салон в Бевърли Хилс.
Баджанакът ми Крейг жестикулираше със свободната си ръка.
— Цимент — каза той. — Забрави за гранита. Прекалено е старомоден.
— Цимент ли? — попитах, като влязох в кухнята и целунах жена си. — Шефовете ми се опитват да ме циментират. Не разбирам за какво става дума.
Любезни усмивки. Крейг беше участвал в „Джепърди“, така че официално бе капацитет по всички въпроси.
— Здрасти, Джейсън — прегърна ме Сузи. — Итън е безумно щастлив, че ще те види.
— Джейсън! — извика Крейг въодушевено, сякаш бяхме стари приятели, и обви костеливите си ръце около мен.
Струваше ми се, че всеки път, когато го видех, ставаше все по-кльощав. Носеше чисто нови джинси, хавайска риза и бели маратонки. Забелязах, че си бе обръснал главата. Очевидно лекарството против плешивост не вършеше работа. Навремето имаше гъста коса, която обаче скоро започна да оредява по темето и му придаде вид на клоун. Имаше и нови очила. В продължение на години, докато пишеше разкази за литературните списания, носеше очила с рогови рамки. След като забогатя, си сложи лещи, но откри, че очите му изсъхват. Тогава започна да носи модерни очила. Няколко години се докарваше с различни версии на очилата от петдесетте години, но сега се бе върнал към роговите рамки.
— Нови очила — казах. — Или стари?
— Нови. Джони ми ги избра.
Знаех, че наскоро двамата със Сузи бяха ходили на почивка в Гренадините с Джони Деп. Кейт ми бе показала статията в списание „Пийпъл“.
— Джони? — реших да го подразня. — Джони Карсън? Той не почина ли?
— Джони Деп — усмихна се Крейг самодоволно. — Хей, май животът ти напоследък е доста добър, а? — потупа ме той по корема. — Ако отидеш за една седмица в Ашрам, лесно ще свалиш излишните килограми. Разходки, йога, не повече от хиляда и двеста калории на ден. Страхотно е. Убеден съм, че ще ти хареса.
Кейт усети, че се канех да отвърна нещо, за което после можех да съжаля, и побърза да ме прекъсне.
— Ще ти сипя едно мартини — каза тя, като вдигна сребърния шейкър и наля алкохола в една от гигантските чаши.
— Дори не знаех, че имаме чаши за мартини — учудих се. — От баба ти ли са?
— От Крейг и Сузи. Страхотни са, нали?
— Така си е — съгласих се.
— Австрийски са — обясни ми Крейг. — От производителите на онези великолепни чаши за виното „Бордо“.
— Внимавай — предупреди ме Кейт, като ми подаде питието. — Всяка чаша е сто долара.
— О, лесно можем да купим нови — успокои я Крейг.
— Забеляза ли брошката на Сузи? — попита ме Кейт.
Бях видял огромно и грозно, крещящо бижу върху блузата на Сузи, но бях решил да не я притеснявам с коментара си.
— Морска звезда ли е? — попитах.
— Харесва ли ти?
Да, златна морска звезда, обсипана с рубини и сапфири. Вероятно струваше цяло състояние. Никога не съм разбирал защо жените толкова си падат по брошки, но тази биеше всички рекорди по грозота.
— Сузи, наистина е великолепна — възхити се Кейт. — Откъде е?
— Крейг ми я подари. „Тифани“ или „Хари Уинстън“.
— „Тифани“ — намеси се Крейг. — Веднага щом я видях, реших, че е абсолютно подходяща за Сузи, затова побързах да я купя.
— Аз лично никога не бих похарчила толкова пари за едно бижу — скромно каза Сузи. — При това дори не беше годишнината ни или рожденият ми ден. Нито пък друг специален случай.
— Всеки ден с теб е специален — усмихна се Крейг и прегърна жена си, която го целуна нежно.
Стори ми се, че ще повърна.
Не можех да изтърпя повече лигавщини, затова попитах бързо:
— Какво говорехте за цимент?
— Сузи и Крейг ни съветват да подновим плотовете в кухнята — обясни ми Кейт.