— Той е страхотно хлапе.
— И ние го обичаме до смърт — отговори Крейг тържествено. — Е, искам да чуя за работата ти. Сериозно говоря.
— Досадна история. Не виждаме никакви знаменитости.
— Искам да чуя всичко — настоя той. — Трябва да знам какъв е животът на обикновените хора, тъй като пиша за тях. Смятам разговора с теб за проучване.
Изгледах го развеселено и започнах да обмислям няколко саркастични отговора, но мобифонът ми звънна. Бях забравил, че е все още закачен на колана ми.
— Ето — извика Крейг. — Сигурно ти се обаждат от службата, нали? — погледна той жена си, а после и Кейт. — Шефът му се обажда. Нещо трябва да бъде направено точно в този момент. Господи, адски вълнуващо е как размахват камшика в корпоративния свят.
Станах и влязох във всекидневната, за да отговоря.
— Здрасти — каза Кърт.
— Какво става? — попитах, доволен, че съм се отървал от Крейг поне за малко.
— Прекъснах ли ти вечерята?
— Не — излъгах бързо.
— Благодаря ти, че си говорил с шефа на охраната ви за мен. Попълних молбата и му я пратих по електронната поща и той ми се обади. Иска да се видим утре следобед.
— Чудесно — зарадвах се. — Сигурно наистина се интересува от теб.
— Или е отчаян поради липсата на квалифицирани кандидати. Хей, ако утре сутрин имаш няколко свободни минути, бих искал да ти звънна, за да ми обясниш как стоят нещата в „Ентроникс“. Обичам да съм подготвен.
— Какво ще кажеш да ти обясня още сега? — предложих великодушно.
12.
Срещнахме се в едно ресторантче на площад „Харвард“, наречено „Кухнята на Чарли“, където правеха невероятни чийзбургери. Не бях ял много на вечеря — Крейг успешно уби апетита ми, а и Кейт бе прегорила пържолите. Явно бе изпила прекалено много мартинита. Отначало не изглеждаше особено щастлива, че зарязвам вечерята й, но й обясних, че в службата е настъпила криза. Това изглежда я успокои. Всъщност, дори доби леко облекчен вид, защото усещаше, че вечерята може да се провали.
Отначало не го познах, тъй като козята брадичка и дългите кичури коса бяха изчезнали. Изпъстрената му със сребристи нишки коса бе подстригана късо, но не по войнишки, а доста стилно. Установих, че Кърт е хубав мъж, а в момента приличаше на преуспяващ бизнесмен, макар и облечен в джинси и фланелка.
Той си поръча обичайната вода с лед. Обясни ми, че когато бил в Ирак и Афганистан, прясната, чиста и студена вода била лукс. А ако човек пиел местната вода, можел да получи разстройство за цяла седмица. И сега пиеше вода винаги когато можеше.
Каза ми, че вече бил вечерял. Когато порцията ми пристигна — двоен чийзбургер с планина от пържени картофи и огромна халба ледена бира. Кърт я огледа и се намръщи.
— Не трябва да ядеш тези гадости.
— Приказваш като жена ми.
— Не ме разбирай погрешно, но няма да е лошо да свалиш няколко килограма. Ще се почувстваш по-добре.
И той ли, за бога?
— Чувствам си се съвсем добре.
— Не спортуваш, нали?
— Кой има време?
— Човек си намира време.
— Намирам си време да спя до късно.
— Трябва да те заведа на фитнес. Ще започнеш с леки упражнения и тежести. Членуваш ли в някой фитнес клуб?
— Да — отговорих. — Плащам сто долара месечно за членство в корпоративния фитнес, но смятам, че това не ме задължава да го посещавам.
— Сигурно е едно от онези лъскави местенца с минерална вода и плодови сокове, нали?
— Тъй като никога не съм го посещавал, нямам представа.
— Трябва да те заведа в истински фитнес — там, където аз ходя.
— Разбира се — съгласих се с надеждата, че по-късно ще забрави за обещанието си, макар да изглеждаше от хората, които никога не забравят нищо.
Хвърлих тъжен поглед на бирата, после викнах келнера и си поръчах диетична кола.
— Още ли караш кола под наем? — попита ме Кърт.
— Да.
— Кога ще е готова твоята?
— Мисля, че в средата на следващата седмица.
— Това е прекалено дълго. Ще им звънна.
— Чудесно.
— Носиш ли си идентификационната карта от „Ентроникс“?
Извадих я и я сложих на масата. Кърт я разгледа внимателно.