— Човече, знаеш ли колко лесно могат да се фалшифицират тези карти? — учуди се той.
— Никога не съм мислил по въпроса.
— Чудя се дали шефът на охраната ви е мислил.
— Не искаш да го дразниш, нали? — казах и нападнах хамбургера. — Имаш ли CV?
— Мога да си приготвя.
— Трябва да е в подходящата форма и да отговаря на всички изисквания.
— Не знам дали ще успея.
— Прати ми по имейла всичко, с което разполагаш. Ще го прегледам и ще се уверя, че е подходящо.
— Хей, това е жестоко.
— Няма проблеми. Според мен интервютата на Сканлън не минават много леко, макар че вероятно ще ти зададе стандартните въпроси. „Каква е най-сериозната ти слабост? Разкажи ми за случай, в който си проявил самоинициатива“. Нещо подобно. Ще те пита как работиш в екип.
— Струва ми се, че мога да се справя с това.
— Трябва да си там навреме. Дори по-рано.
— Имаш ли представа колко униформени проверки ми се е налагало да изтърпя? — засмя се Кърт. — Не се тревожи за мен. В света няма по-стегната корпорация от щатската армия. Но искам да знам повече подробности за системата ви за достъп.
— Знам само, че слагаш картата пред една от кутийките и си вътре.
Той ми зададе още няколко въпроса. Разказах му всичко, което знаех.
— Жена ти няма ли нищо против, че си навън до толкова късно? — попита той.
— Аз нося панталоните вкъщи — отговорих, като едва запазих безизразно лице. — Всъщност, май дори се зарадва, че се е отървала от мен тази вечер.
— Все още ли се конкурираш с онзи тип Тревър за повишението?
— Да.
Разказах му за интервюто с Горди.
— Горди няма да повиши мен, разбира се. Само ме залъгва.
— Защо мислиш така?
— Смята, че нямам инстинкт на убиец. А Тревър е суперзвезда. Продажбите му винаги са добри, но тази година са изключителни. Просто е страхотен продавач. Да не забравяме и за Брет Глийсън. Той е общо взето тъпо копеле, но е агресивен като животно, а шефът си пада по това. Горди твърди, че ще назначи един от трима ни, но залагам на Тревър. В понеделник му предстои сериозна демонстрация пред началниците на инвестиционна фирма „Фиделити“ и ако мониторите ни спечелят съревнованието, което със сигурност ще стане, Тревър ще сключи сделката. А тя е гигантска. Това пък означава, че ще спечели конкуренцията с мен и аз съм прецакан.
— Слушай, не знам как стоят нещата в бизнеса, но повярвай ми, бил съм в безброй ситуации, които са изглеждали безнадеждни. И единственото сигурно е непредвидимостта. Сложна работа. Затова хората говорят за „мъглата на войната“. Често не можеш да повярваш на очите си, а и никога не можеш да си сигурен в плановете и способностите на врага си.
— Това какво общо има с повишенията?
— Имам предвид, че загубата ти е гарантирана само ако не се бориш. Човек трябва да влиза в бой с идеята, че ще победи — обясни ми Кърт и отпи от водата си. — Загряваш ли?
13.
На сутринта се измъкнах от леглото тихичко, още в шест часа, преди будилникът да изпищи. Кейт дишаше тежко — очевидно бе попрекалила с алкохола снощи. Слязох долу да си направя кафе. Подготвих се психически за среща с Крейг, ако случайно ставаше рано. После си спомних, че шест сутринта е три по калифорнийско време и той вероятно спеше дълбоко след пиянската нощ.
Кухнята и трапезарията бяха засипани с остатъците от вечерята. Чинии и прибори бяха разхвърляни навсякъде. Кейт и Сузи бяха израснали с прислуга, разчистваща след тях, а Сузи все още си имаше икономка, която готвеше и чистеше. Кейт пък понякога живееше, сякаш разполагаше с прислужница. Не че имах право да се оплаквам, тъй като нямах дори нейното оправдание. Просто мразя да мия чинии и по природа съм си мърляч. Е, това си е друг вид извинение.
Плотовете бяха затрупани с чашите за мартини и чаши за вино и не успях да открия кафеварката. Най-после я намерих и я пуснах, като случайно разсипах малко кафе на зеления плот. Циментови плотове. Само през трупа ми.
Чух тракане и се завъртях. До кухненската маса, скрит зад високата купчина тенджери и купи, седеше Итън. Изглеждаше дребен и крехък и не приличаше на самоувереното хлапе, каквото е по принцип. Със сребърен черпак ядеше попара от гигантски супник, който сигурно бе открил в шкафа.
— Добро утро, Итън — поздравих го тихо, за да не събудя купонджиите на горния етаж.
Той не ми отговори.