Вратата на асансьора се отвори във фоайето и забелязах изненадано Кърт, който говореше с шефа на охраната, Денис Сканлън. Кърт носеше тъмносин костюм, бяла риза и раирана сребриста вратовръзка. Приличаше на вицепрезидент. На левия му ревер бе закачен временен пропуск. Помещенията на охраната бяха встрани от фоайето.
— Здрасти, човече — поздравих го. — Защо си още тук? Мислех, че интервюто ти бе насрочено за сутринта.
— Беше — усмихна ми се той.
— Позволи ми да ти представя новия ни служител — намеси се Сканлън, дребен тип, който приличаше на жаба без врат и с квадратно тяло.
— Наистина ли? — зарадвах се. — Това е страхотно.
— Всички се радваме, че Кърт се присъедини към нас — обясни ми Сканлън. — Вече даде няколко умни предложения за подобряване на охраната. Наистина е наясно с технологията.
Кърт сви скромно рамене.
Сканлън се извини и се оттегли, а ние с Кърт останахме неподвижни за няколко секунди.
— Е, това е чудесно — казах.
— Започвам в понеделник. Трябва да попълня купчина документи и да присъствам на оперативката, но няма начин. Става дума за истинска работа.
— Наистина се радвам.
— Благодаря ти, човече.
— За какво?
— Сериозно говоря. Задължен съм ти. Не ме познаваш много добре засега, но ще научиш, че никога не забравям услугите.
Присъединих се към Кейт в леглото, след като си проверих имейлите за последен път. Тя носеше обичайния си спален тоалет — огромна тениска и още по-гигантско долнище на анцуг. Гледаше телевизия и по време на рекламите каза:
— Съжалявам, че нямах възможност да те разпитам за интервюто ти с Горди.
— Няма проблеми. Мина добре. Доколкото може интервю с Горди да мине добре. Дразни ме, заплашва ме и се опитва едновременно да ме нахъса и обезкуражи.
Кейт завъртя очи.
— Какъв кретен! Мислиш ли, че ще получиш работата?
— Кой знае? Вероятно не. Казах ти, че Горди си пада по Тревър, защото е агресивен и безмилостен. А мен ме смята за мухльо. Готин тип, но мухльо.
Започна адски вбесяваща реклама и Кейт намали звука.
— Е, здраве да е. Поне се опита — каза тя.
— И аз така мисля.
— Важното е, че му показа желанието си да получиш мястото.
— Направих го.
— Наистина ли?
— Дали наистина го искам? Да, така мисля. Стресът и работата ще се увеличат, но смятам, че ако сведеш глава, няма да стигнеш доникъде.
— Прав си.
— Баща ми пък винаги казваше, че пиронът, който стърчи, бива зачукван най-здраво.
— Ти не си баща си.
— Така е. Бъхтеше по цял ден в завода и мразеше работата си.
Замислих се за момент. Припомних си свитите рамене на баща ми, липсващите върхове на пръстите му, дългите му мълчания, примирения поглед в очите му. Май бе готов да се примири с всички гадости, които животът му поднасяше. Понякога ми напомняше на куче, чийто собственик го бие всеки ден, и то се свива всеки път, когато някой се доближи до него. Но татко беше добър човек. Не ми позволяваше да се отнасям несериозно към училището. Винаги проверяваше дали съм си написал домашните. Не искаше да водя същия живот като него. Едва сега започвах да разбирам колко много му дължах.
— Джейсън? Знаеш ли, наистина си страхотен с Итън. И това адски ми харесва. Мисля, че си единственият възрастен, който му обръща внимание. И той го цени.
— Харесвам горкото хлапе. Знам, че е леко смахнат, а и със сигурност е наясно, че родителите му са кретени.
Кейт кимна и се усмихна тъжно.
— Да не би да се идентифицираш с него?
— Аз? Той е пълната ми противоположност като дете. Аз имах безброй приятели.
— Имам предвид, че и ти си бил единствено дете, и твоите родители не са се въртели много около теб.
— Родителите ми не се въртяха около мен, защото си съдираха задниците от бачкане. А Крейг и Сузи са заети да се пекат в Майорка с Робърт де Ниро. Просто не искат да са около сина си.
— Знам. Това е адски несправедливо.
— Несправедливо?
В очите й имаше сълзи.
— Ние сме готови на всичко, за да имаме бебе, а те са късметлии със страхотно дете, което пренебрегват… — поклати глава тя. — Каква ирония, нали?
— Разрешаваш ли ми да им кажа какво мисля за начина, по който отглеждат Итън?
— Не. Това само ще ги раздразни и ще отвърнат, че не знаем нищо, тъй като нямаме собствено дете. А и бездруго няма да ги промениш. Важното е, че ти се отнасяш добре с Итън и правиш живота му по-хубав.