— Горди няма да ме назначи на мястото на Крофърд — заяви тя.
— Какво искаш да кажеш?
— У мен има нещо, което Горди не харесва.
— Горди не харесва никого. А на всичкото отгоре си жена.
— При това жена, с която не би легнал.
— Наречи ме наивен, но това не е ли незаконно?
— Наистина си наивен, Джейсън. Както и да е, стара традиция е при сливане да се отървеш от служителите, които не харесваш.
— Не може да е толкова безочлив.
— Разбира се, че не. Горди е хитър. Винаги има начин да оправдаеш нечие уволнение. Не съм си изпълнила плана, тъй като подчинените ми не са се справили през последното тримесечие. А и екипът по сливането смята, че бездруго съм излишна като мениджър. Решиха да съкратят мястото ми. Горди ще възложи на някого длъжността на Крофърд. На Тревър, Брет или на теб. Това означава, че който и да заеме мястото, ще бъде под страхотен стрес.
— Иска да те уволни? — изненадах се и се почувствах ужасно, тъй като се мъчех да получа повишение, а Джоан губеше работата си. — Съжалявам, Джоан.
Внезапно в ума ми се прокрадна долна мисъл: бях помолил Джоан да ме подкрепи, а корпорацията не гледаше на нея с добро око. Дали това отношение щеше да се прехвърли и върху мен?
— Няма проблеми — отвърна тя. — От известно време преговарям с „Фудмарк“.
— Не беше ли компанията, която управлява ресторантите в универсалните магазини? — опитах се да кажа равнодушно, но май не успях да скрия мисълта си.
Джоан се усмихна изнурено и леко засрамено.
— Мястото не е лошо, а напрежението е несравнимо по-малко, отколкото тук. Пък и с Шийла искаме да пътуваме повече. Да се порадваме на съвместния си живот. Така че всяко зло за добро. Плазмени телевизори или сандвичи, все тая.
Не исках да поднасям съболезнования, но и поздравленията не изглеждаха уместни. Какво, по дяволите, се казваше в подобни случаи?
— Е, предполагам, че всичко е наред — промърморих накрая.
— Така е — кимна тя. — Казвала ли съм ти някога, че съм вегетарианка?
— Май това е истинската причина за съкращението — опитах да се пошегувам.
Сетих се за пържолите на Кейт онзи ден, те бяха в състояние да превърнат всекиго в заклет вегетарианец.
— Може и да си прав — засмя се Джоан. — Както и да е. Но днес опитай да се държиш по-мило с Тревър. Случиха му се доста кофти неща.
— Какво стана?
— Тъкмо изгуби най-голямата сделка в живота си.
— За „Павилион“ ли говориш?
Тя кимна.
— Само задето е пропуснал срещата заради спуканата гума?
— Един пропуск би бил приемлив. Но не и два.
— Два?
— Тази сутрин отивал на новонасрочената среща с Уоткинс, президента на „Павилион“. И познай какво станало. Поршето му се скапало на пътя.
— Шегуваш се.
— Иска ми се. Електрическата система сдала багажа. Зловещо съвпадение — колата ти да се скапе два дни поред. Дори нямал време да си смени мобифона, така че отново не успял да се обади на Уоткинс. И край. „Павилион“ сключили договор с „Тошиба“.
— Господи! — възкликнах.
— А сделката вече бе включена в плана за следващото тримесечие като готова работа. Това е нещастие за всички ни, особено като се има предвид, че екипът по сливането ще се разрови здравата. По-точно казано, за всички вас, тъй като аз вече съм вън оттук. Но пък съм убедена, че повече те интересува как това ще се отрази на шанса ти за повишение.
— Не, не е така — възразих неискрено.
— Изглежда, нещата се обърнаха. Струва ми се, че в момента твоите продажби са много по-сериозни от тези на съперниците ти.
— Временно.
— Горди винаги обръща внимание на настоящето и в момента е на твоя страна. Позволи ми да ти кажа нещо обаче. Знам, че силно желаеш мястото. Но внимавай за какво мечтаеш. Никога не знаеш в какво се набутваш.
Десет минути по-късно си проверявах пощата, все още замаян. Внезапно забелязах Брет Глийсън, застанал до вратата на кабинета ми.
Каквото и да искаше, със сигурност не бе нещо хубаво.
— Здрасти, Брет — поздравих го. — Мислех, че имаш презентация в „Банк ъф Америка“.
— Изгубих указанията — отвърна той.
— Как да стигнеш дотам? На улица „Федерал“ са, не знаеш ли?