— Казваш го сякаш го познаваш.
Тя поклати отрицателно глава и затрака бързо на компютъра.
— Ето го, заповядай.
— Как успя така светкавично?
— Магия.
— Всички домашни телефони на служителите в „Нек“ ли имаш?
— Не. Кент се опитва да привлече Летаски при нас от години. Често изпращам цветя на жена му.
Мелани имаше абсолютно невинен вид. Нямаше представа как шефът й се преструва, че едва знае за съществуването на Летаски.
— Но Летаски отказва да помръдне — добави тя. — Искаш ля името на любимия им цветар?
— Не, благодаря, Мел — отговорих. — Не възнамерявам да изпращам цветя.
16.
След работа отидох до сервиза на Уилки, за да си прибера колата. На път натам послушах още малко от диска с генерала, който ръмжеше енергично: „Единственият начин да оцелееш в засада е незабавно да отвърнеш на вражеския огън и да се втурнеш към стрелците, принуждавайки ги да търсят укритие.“
Оставих колата под наем в сервиза, откъдето фирмата щеше да си я прибере. За щастие, реших да проверя багажника и се оказа, че едва не бях забравил вътре торбата с книги.
В катастрофите има и нещо положително — когато си прибереш колата от сервиза, изглежда чисто нова. Любимата ми акура имаше вид на току-що изкарана от изложбената зала. А думите на генерала звучаха още по-внушително от луксозната ми уредба.
После звъннах на Кърт Семко. Казах му, че съм на около шест-седем километра от дома му — беше ми споменал, че живее под наем в Холистън. Обясних му, че имам подарък за него. Той ме покани да го посетя.
Намерих го лесно. Живееше в малка едноетажна къща от червени тухли с черни капаци на прозорците, каквато можете да видите във всяко предградие в Америка. Беше много малка, но наскоро боядисана и идеално поддържана. Да не би пък да очаквах войнишка палатка?
Паркирах на частното пътче, което бе гарвановочерно и очевидно наскоро асфалтирано. Извадих купчината книги от багажника и звъннах на звънеца. Бях ги прочел, а и смятах, че Кърт ще се нуждае от тях повече от мен.
Той ми отвори, издокаран в снежнобяла тениска.
— Добре дошъл в самотната крепост — поздрави ме. — Тъкмо осъвременявам електрическата инсталация.
— Сам ли го правиш?
Той кимна.
— Къщата е под наем, но ми писна вечно да ми изгарят бушоните. А и кабелите са стари. Затова реших да се заема с тях.
Кърт забеляза книгите в ръката ми.
— За мен ли са?
— Да.
Той ги огледа внимателно.
— „Оцеляване в бизнеса“ — прочете на глас. — „Ръководство за унищожаването на пленниците в корпоративния свят“. Какво е всичко това?
— Реших, че може да ти свършат работа — отговорих, като ги оставих на масата. — Сега вече и ти си член на корпоративния свят.
— „Тайните на морските тюлени: принципите на ръководство на елитните военни сили“ — засмя се той. — „Корпоративният воин“. Това са военни книги, шефе. Нямам нужда да ги чета. Видях достатъчно навремето.
Почувствах се като пълен идиот. Стоях пред човек, който имаше богат опит в истинския свят, а му давах купчина малоумни книги за удобно настанените в кожените си столове корпоративни войни. А и откъде ми беше хрумнало, че Кърт изобщо си пада по четенето?
— Да, ама те ти обясняват как да приложиш опита си в свят, който не познаваш — оправдах се.
Кърт кимна.
— Разбирам.
— Прегледай ги — настоях. — Може да ти се сторят интересни.
— Ще го направя, шефе. Ще го направя. Падам си по усъвършенстването.
— Страхотно. Слушай, искам да те помоля за една услуга.
— Казвай. Влез вътре. Ще ти дам нещо за пиене и ще ти покажа военните ми трофеи.
Вътре къщата бе така спретната, както и отвън. Чиста, подредена и семпла. Изглеждаше модерна. В хладилника нямаше друго, освен бутилки минерална вода, „Гейторейд“ и протеинови шейкове. Със сигурност нямаше да получа бира.
— „Гейторейд“? — предложи ми Кърт.
— Предпочитам вода — отговорих.
Метна ми шише минерална вода, взе едно за себе си и се настанихме в минималистично обзаведената всекидневна — канапе, кресло и стар телевизор.
Разказах му за съревнованието за мястото на Крофърд, как Глийсън бе провалил важна презентация пред „Банк ъф Америка“ и как Тревър бе изгубил сделката с „Павилион“. Добавих, че в понеделник Тревър ще прави демонстрация във „Фиделити“ и сигурно ще успее да сключи сделката, а това ще му върне благоволението и любовта на Горди.